С тези думи се прибра нашият Антоний от детската градина днес.
- Защо, мамо?
- Другите деца нямат кръстчета.
- И ти се смеят. Така ли?
- Да.
Виж ти, нашето малко християнче паднало в изкушение!
- Не може да го махнем. То те пази, а и какво християнче ще бъдеш без кръстче. Другия път, ако ти се смеят, ги питай те дали са кръстени и ако са кръстени, защо не си носят своите кръстчета.
Дай, Боже, с това да се разминем този път.
Много от рано се започва... Честно казано си мислех, че тези неща ще ги отминат поне до първи клас и че хората са станали много по - отворени от едно време, но явно изкушенията са си едни и същи през всичките времена и епохи ...
ОтговорИзтриванеДали щяха да се смеят така на червен конец или синьо оченце... със сигурност повечето от тях са имали такива...
Цвети, представяш ли си какво е било по време на комунизма баща ти да е свещеник! Мисля, че пак леко ще ни е откъм изкушения... Макар, че днес си имаме БТВ, което може да е дори по-лошо от гоненията на комунистическия режим. Както казват бабите: "Дяволът си няма работа." Или по-точно това му е работата, да ни изкушава, и той е много опитен в нея.
ОтговорИзтриванеА за подигравките - ако не е кръстчето, ще е ръстът или походката. Децата са такива. Някои от тях. Надявам се с Божията помощ, нашите да се научат по-леко да преминават през такива изкушения.
Пък и да не забравяме, че все пак това е кръст, не е венец. ;)