Йорданов ден

Докато се чудех с какво да ви изненадам по случай днешния празник, ми хрумна, че ще е подходящо да научим тропара. После в съзнанието ми изплува тази случка от живота на стареца Порфирий. Знам, че книгата за живота му е много популярна. Сигурно сте запознати с историята, но мисля, че е приятно да имаме повод да си я припомним.

Клик на снимките, за да ги видите увеличени.

На фона на разказаното от стареца в ума ми изплува навалицата в църквата. Множеството хора не знаят много за вярата, камо ли да я живеят, но за големи празници се стараят да са в храма. Може би и вие като мен се изкушавате да си мислите лошо за тях - безпросветни, бутащи се, шъткащи, суеверни... И все пак, може би, когато си мислим така ние сме в ролята на фарисея, а те ще си тръгнат оправдани като митаря. Може би в нечия душа нещо ще се пробуди и утре този човек ще дойде в църквата да се изповяда. Може би е жизнено важно друг да има вкъщи Богоявленска водичка. Може би на някоя угнетена душа ще й стане по-светло. А ние нека не мислим, че Бог ни дели на "нас" и на "тях". И да не забравяме, че според едно тълкувание, ние дори не сме толкова добри колкото фарисея.

Слава Тебе Боже, щом има милост за пропадналите жени от случката със стареца Порфирий, ще се намери малко и за нас. Да се разбира "за мен."

Не се стърпях да кача и това за дечицата: