Хайде, прощъпулче, на библиотека!

Радостно е, че и в нашите библиотеки се замислят как да привличат децата. Това лято в Пазарджик организираха четене на книжки, прожекции на филмчета и дори игри на открито. Много ги обичаме, за което. За съжаление майките с малки щурави дечица се чувстваме малко изолирани от такива програми, но те са си ориентирани към деца в ученическа възраст и няма как да се сърдим. :)

Ето малка извадка от последния имейл на нашата приятелка Ирена от Тексас, САЩ. Разказва ни как си прекарват дните с Иони (2 г 1 мес):

Да,  и при нас е все едно и също. Тук времето не е адски студено както в България и можем да излизаме. В сряда ходим до библиотеката. Там има storytime и project. Четат им две книжки, като между тях има пеене на песнички. После правим апликация, като всичко е на една тематика. Ние сме в групата на двегодишните и никой не се впечатлява, ако не седят, не слушат, свалят книги от рафтовете и се зачитат в нещо друго. Много са сладки, като почнат да излизат отпред и да показват в книжката на другите. Сега Иони е в тая фаза. Стига да не пречат на другите да виждат, е даже забавно да има един помощник. :) Ние с майките и бабите се познаваме и си бърборим. След като приключим с това, няколко деца се катерят по стълбите поне 2 -3 пъти и слизат с асансьора от втория  етаж, а библиотекарите само се кикотят. А после следва традиция номер две - тичане около фонтана пред библиотеката. Много са сладки и смешни на тая възраст!

Децата наистина много щъкат, но на тая възраст е нормално и учителката-библиотекарка не се сърди. В групите на по-големите деца се очаква от тях да седят мирно. Същата програма я има и за възрастни хора с умствени отклонения. 

Аз му взимам много книжки на Иони от библиотеката и попадаме на страхотни неща, дето ги четем пет пъти на ден, докато ги върнем. Особено откакто му спрях телевизията, сме направили купчини с книги във всяка стая. А той вече започва и по малко да ги разказва. Много е смешен!

И като си говорим за книжки да споделя последната голяма любов на Тони - "Маша и мечокът" (класическата руска приказка, не съвременната анимация). По едно време я четяхме всяка вечер за лека нощ, а през деня непрекъснато я разиграваха с братовчедка му, кака Лидка.