Как Антоний се научи да се прекръства

Дааа, тази история започва още от времето, когато Антоний се зачена и ние с баща му четяхме молитви, пеехме и ходехме на църква, а той щастливо си плуваше из околоплодните води. После се роди и вече можех да го прекръстя аз. Мина през времето, когато викаше "Амин!" преди да започне да си яде пицата в закусвалнята и свърши преди около половин година, когато почна да се "кръсти" сам. Но то не беше точно кръстене, а някакво бродиране на неведим гоблен във въздуха. Показвах, показвах и тъкмо преди да се откажа да го уча, ми хрумна следната тънкост. Детето винаги поставяше правилно ръчичка на челото най-напред. Аз веднага слагах показалец на коремчето му. Като повтори правилно веднага посочвах дясното рамо и накрая лявото. Воала! Стана! Нашето голямо момче вече се кръсти само. Проблем има само, ако е много гладен и държи храна в дясната ръка - прави опити да се прекръства с лявата.