Игри в лошото време и при болест

Посочете ми дете, което да не обича да се крие в разни къщички - импровизирани или истински. Една вечер чакахме да стане време за лягане, а то винаги идва след още малко игра... Поне в нашата къща. И както се чудех с какво да ги занимавам след като пропуснаха да поизпуснат парата с бой с възглавници и преминаха в директна атака, забелязах, че нашите дунапренови възглавнички биха били чудесни тухлички. След миг Тони беше вече прасенцето Пиф, аз вълка от тази драматизация:


Голяма забава пада като почна да духам и сламките-възглавници се разхвърчават на всички страни. От тук може да си я свалите за слушане: http://www.svilendobrev.com/detski/zvuk/prikazki/3te-prasenca--zajche--kotarache--lisica-shtyrkel--zlatnata-ribka--cd-bton/3te-prasenca.cd.mp3

Днес направихме нещо подобно с друга класика. Още по-доволна съм от резултата.

Самата приказка е в стихове - да ви кажа под секрет, това е особено хубаво за насърчаване добрата памет на децата. ;) Та затуй ето ви и текста:

Дядовата ръкавичка
Елин Пелин


Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.
- Кой на топло там се гуши? -
пита Зайо дългоуши...
- Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
- Аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски -
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:
- В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта, плахата душица?
- Влез, самичка ми е скучно! -
рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса.
(То без нея що ли бива?)
Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмива.
- Кой е в тая ръкавичка? -
пита хитрата кумичка.
- Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в вашта чудна ръкавица.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Тръгна Вълчо от гората
по работа към селата.
Спира той на пътя прашен -
гладен, настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда,
да подуши се навежда,
но усеща я, че шава
и запитва той тогава:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица.
ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм Вълчо от Балкана,
гост желая да ви стана...
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Подир малко всички сещат
цяла земя разлюляна -
иде рошава Мецана,
в ръкавицата надникна
и юнашки се провикна:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица,
Кумчо-вълчо от балкана,
гост на нашата покана.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм рошава Мецана,
гост желая да ви стана.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Събрали се те другарски,
разположили се царски
и ръкавичката на друма
и отворили си дума...
Скоро дядо от Златица
се завърна да потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще я дере...
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии...
- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети...

Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши...

Сега се мъча да го убедя да влезе в ролята на Вълка, а аз да съм Червената шапчица. Дръж се Котарако в чизми,ти си наред. Аз ще съм злия магьосник!