МОЯТ СВЕТИЯ, мон. В. Друмева

Добре е детето, когато се кръщава, да приеме името на някой светия, който ще го пази и ще го учи да бъде добро. Много е приятно, когато на празника на този светия детето празнува имения си ден.
Наближаваше именият ден на Антония и тя попита майка си:
- Мамо, кой е моят светия?
- Свети Антоний - отговори тя.
- Аз нищо не зная за него. Моля те, разкажи ми за живота му.
Майка й обясни, че свети Антоний бил много добър още от дете. Искал да помага на всички хора. Като видел беден човек, много го жалел. Жалел и крадците и разбойниците, защото били нещастни.
Като пораснал, решил да раздаде всичко, каквото имал, но така той помагал на малко хора. А искал да помогне на всички хора по целия свят.
- Как е възможно, мамо? Хората са толкова много по света.
- Може, чрез молитвата. Когато се моли човек на Бога, Той помага на бедни и поправя лошите хора.
Антоний раздал всичко и отишъл в една дива пустиня. Там се заселил и започнал да се моли всеки ден.
- Не било ли страшно, мамо? - запита Антония. - Там има лъвове, тигри, чакали. Те могат да го разкъсат.
- Зверовете не му пакостели, защото той бил много добър.
Почуди се Антония, но се досети за нещо и добави:
- Може! Аз, когато се разсърдя на кученцето и го дръпна грубо за синджира, на който е вързано, то започва да лае и е готов да ме ухапе. А когато го повикам с добри думи, то се радва и е кротичко.
Тогава майка й разказа как веднъж свети Антоний, като се събудил, видял до него да спи спокойно в пещерата едно малко лъвче. Нищо лошо не му направило.
На имения си ден Антония покани другарчетата си от детската градина. Разказа им за свети Антоний. Всички решиха да научат живота на своя светия, чието име носят.


Из "Православно букварче", игумения Валентина Друмева, изд. Зограф