14 000 младенци

Първа част е тук.

Нямам сили за дълъг текст. Споделям с вас няколко неща от Литургията в тяхна чест:

1. Разхождам Илия в градинката пред църквата, защото, ако не дремне, ще ореве орталъка и причастието ще е мисията невъзможна. От говорителите се чува службата на български и гръцки, а аз се чувствам като на Великден...

2. Влизам и виждам едно хубаво момиче, добре облечено, вглъбено в молитвата се прекръства при всяка ектения на гръцки. Изкушавам се да я заговоря...

3. От църквата излизат групички ученици с учителките...

4. Вечерта след като е изпратил мощите до Панагюрище със свещениците мъжът ми споделя чудо  с мощите. За изненада на самите монаси от манастира Св Иоан Руски, Гърция, мощите започнали да благоухаят на път за България, после в Петрич и за трети път тук в Пазарджик.

В тази връзка ще споделя още едно чудо, случило се в Пазарджик. При едно от посещенията на чудотворната икона Св Богородица Златна ябълка от Горни воден след службата отецът се опитал да я прибере в някакъв шкаф с ключалка. Вратичките не се затварят и не се затварят. Проверяват ги нещо да не подпира, не се затварят и това е. Тогава един от свещенослужителите казал: "Абе, отец, ние ли ще пазим Света Богородица или тя нас?!" И оставили шкафа отключен.

Нашата зъболекарка с радост ни сподели как племеницата й с радост дошла с нея да се поклони на мощите с думите: "Лельо искам да отида, защото ме ядосаха като казаха по телевизията, че в Пловдив никой не е отишъл."