Източник: http://www.dveri.bg/content/view/14316/29/
И друга много хубава статия от Двери: Оставете детето на мира Откъс:
По принцип, когато оказваме натиск върху някого, това преди всичко показва, че ние, които вършим това, не сме щастливи. Когато притесняваш някого, за да го убедиш насила в своята правота, означава първо на първо, че това, което правиш, не изпълва тебе самия. Човекът, който се насища с това, което върши, не притиска другите. Той е щастлив. И питам - дали децата ти, мъжът ти или жена ти, другите, виждат да сме щастливи в това, което правим? Например отиваш на църква - дали този църковен живот те прави щастлив? Изпълва ли те с мир? Ако е така и ти утихваш, без да говориш на детето ти, това ще се прояви, детето ще го разбере. Когато се изпълниш с щастие, ти не искаш да му кажеш насила "Ела и ти на църква!". Не го караш насила, не го дразниш, а му го предлагаш, показваш му го, не го принуждаваш, а се чувстваш щастлив: "Не ме интересува дали моите роднини, съседите ми искат да отидат на църква - въпросът е аз, който отивам като свещеник, като християнин – дали съм щастлив? Ако съм щастлив, те ще видят това, ще видят щастието на моето лице, в моите думи и в моето поведение. Аз не мога да вкарам никого в калъпа на собствения си живот. Дори Бог не иска това, дори Той не го прави".
И още една: Най-големият враг на православната жена е другата православна жена Откъс:
Да се бориш със собствените страсти е тежко и неблагодарно занимание. Ако започнете сериозно да работите върху себе си, за това няма да получите похвала, по-скоро ще ви помислят за странна. Много по-лесно и безопасно за собствената репутация е да се борите с чуждите страсти.
Идеологията, основана на това, апостолът нарича „бабешки басни” (Тим. 4:7), които - уви! - вече са и финансово изгодни. От това се възползват издателите и търговците на книги, които считат за допустимо да печелят от низките човешки страсти, при това наричайки своя продукт "православен". С голям търговски успех се ползват брошурите за това, защо е грешно жените да носят панталони, приказките за стаените навсякъде врачки, чакащи да те урочасат, за сметка на смислената, сериозната и богословски точната литература.
Спомням си един случай, за който ми разказа вече покойният отец Даниил Сисоев. Един издател му поръчал да напише материал за това, какво се разрешава и какво не се разрешава на православната жена в Църквата по време на месечния цикъл. Отец Даниил уважаваше и обичаше църковните канони, обичаше творенията на св. отци, затова подходи сериозно към поверената му работа. Той проучи всичко - какво казват каноните и св. отци по този въпрос и в статията си достигна до следния извод: по време на месечния цикъл жените не могат да участват само в тайнствата, всичко останало им е позволено. За съжаление издателят очаквал от свещеника съвсем различен извод. Той смятал, че по време на „критичните дни” жената дори не трябва да влиза в храма и искал този извод да стигне до читателките заедно със страшни истории за това какви „небесни наказания” са постигнали нечестивките, които са дръзнали по време на месечния си цикъл да се докоснат до някоя светиня. В резултат на това статията на о. Даниил така и не беше издадена.
Разбира се, от „агресивите припадалки” и „женските угоднички”, издаващи съмнителна литература, трябва да има някакво спасение. На мене ми се струва полезно в този случай да си припомним, че в Църквата има йерархия. Всички ние достатъчно се надсмяхме над загубените, подтиснати „духовни чада”, които превръщат духовника си в идол и молят: „Отче, благослови да си издухам носа”. Но това не е повод да изпадаме в друга крайност – когато активни жени се превръщат в наставнички на свещениците, убеждават ги да поддържат или отхвърлят едни или други идеи, а не обратното. Няколко пъти наблюдавам следното: свещеник в неформална обстановка се изказва по някакъв въпрос, а след това изплашено шепне: „Това не е за публикуване, енориашките ми ще ме изядат, ще ме обявят за обновленец и либерал”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!