из СЛОВА ЗА СТАРЕЦА НАЗАРИЙ

автор: Велизар ПЕЙКОВ

Има няколко основни, простички на думи, неща, които съм научил от дядо Назарий.

Първото е, че случайности няма - „Космите на главата са ни преброени" - и всичко е от Бога. Второто, че всичко трябва да се посреща с душевно спокойствие. Каквото и да се случваше и аз да се оплаквах, старецът винаги ми казваше: „Спокойно! Всичко е по Бога!" И с крайчеца на погледа си го засичах как почти незабелязано ме прекръстваше. По-късно ми обясни, че с този незабележим кръстен знак трябва да вървя напред. При разговори с непознати, при влизане в сграда и т.н. Кръстният знак е нашият бранител...

***

ДОБРИЯТ ПАСТИР

Ревностно пазеше духовните завоевания на чедата си. При поклонничество до този или онзи манастир ни насочваше към духовника, с който да контактуваме.

- Отиди - казваше, - при майка Касияна от Врачешкия манастир. - Да видиш какво се казва истинска монахиня. Или пък ме пращаше при монахиня Касиана в Бистрица. Тя пък от своя страна ме насочваше при архимандрит Климент Рилец в Рилския манастир, караше ме да му искам памук от мощите на св. Иван. Така съм се запознал с дядо Геласий, дядо Натанаил, монахиня Павла от Кладнишкия манастир, дядо Иларион и много други духовници, които отдавна не са вече между живите.

После дядото разпитваше как са преминали поклонническите ми срещи, усмихваше се, клатеше глава и тук-там си казваше неговата приказка.

Така, както пчела събира прашец от цвят на цвят, ни караше да трупаме от духовната мъдрост.

- Вярата - казваше, - не е от днес за утре. Приемай я по малко, да не се разочароваш и преситиш, и така ще ти стигне за цял живот!

***

ДЯДО НАЗАРИЙ БЕШЕ АСКЕТ - КАТО СТАРЕЦА СИ ДЯДО ЕВЛОГИЙ РИЛЕЦ

Дядото ми е разказвал също и за стареца си дядо Евлогий. „Пък те, казваше, старците (имаше предвид дядо Евлогий и старец на дядо Геласий) в килиите си имаха само легло, маса, стол и нищо друго. И накрая преди да умрат, каквото са спестили през живота си, го оставят на манастира. И се състезават кой ще остави повече!" И ми казваше тогава за една сума оставена от дядо Евлогий, която ми се стори за времето доста голяма.

Приказваше си дядо Назарий, ама и той не остана по-назад от стареца си. Продаде си апартамента в Надежда и с парите направи новия теракотен под в църквата. Парите от продадените по наследство имоти в Несебър също отидоха за манастира.

***

ЧУВСТВОТО МУ ЗА ХУМОР БЕШЕ ПОСЛОВИЧНО

Един от манастирското братство закарал с колата си дядо Евтимий, игумена на „Зограф", до манастира. Настанил се старецът на задната седалка на автомобила, а нашият човек, след като се представил, му дал по пътя да чете един от вестниците, които издавал. Гледал старецът през очилата и мълчал. Като стигнали горе при манастира, дядо Назарий му казал: „Така и така... това е наш човек, прави вестници. Ето го". И подал един от купчината, която му били донесли. Тогава дядо Евтимий с бавен глас най-после си произнесъл мнението. „То всичко добре, ама много женски фигури има в тоя вестник". Пък дядо Назарий се усмихнал и му рекъл. „Абе, виж какво, това тука е светски вестник, а ти си светогорски монах. Ама тук има писано за всички. Ето ти православната страница, тя е за тебе, пък аз ще чета останалата част." И дядото откъснал страницата предназначена за светогореца.

На практика той обикновено ползваше тия вестници за подпалване на печката и затова от време на време му се носеше по някоя друга пачка от тях...

Пълният текст е тук: http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=234

Филм за него тук: http://hristianche.blogspot.com/2012/04/blog-post_4499.html