Да биеш или да не биеш...

Този въпрос мъчи не една майка. Ще започна с това, че познавам родители, които възпитават строго децата си без да са ги ударили дори един единствен път. Боят не е панацея, не е и препоръчителният начин да се възпитава дете. Или както казва д-р Спок: "Той служи за едно по-енергично напомняне, но не е основна възпитателна мярка."

В много православни книги, като започнем с Библията, минем през проповедите на о. Павел Гърбов и стигнем до стареца Порфирий се насърчава пошляпването. Това е смущаващо за нежните майчини души, които от всички страни са облъчвани от послания за неудряне на детето. Но д-р Спок казва, и д-р Додсън се съгласява, че за детето може да бъде вредно, ако изпитваме гняв, който потискаме. По-добре за разведряване на атмосферата служи някое леко шамарче. Детето също се успокоява, защото иначе усеща, че гневът се трупа някъде и най-неочаквано ще избухне. Както и става. Д-р Додсън дори говори за това, че е вредно за детето никога да не го бием и предупреждава да не бъдем от родителите, които се страхуват да се противопоставят на детето.

Нещо, което ме озадачи първия път като го прочетох, беше съветът на старецът Порфирий да бием детето с любов. Мисля, че сега вече знам за какво говори светият старец. Когато детето е виновно, то чувства нужда да бъде наказано. Като го шляпнем леко по дупето то знае, че си е получило заслуженото и се успокоява. Има ситуации обаче, в които без да го удряме го убиваме. Когато таткото вкъщи се кара на баткото, той го приема спокойно. Ако аз обаче вляза в същия тон, детето много страда. То има чувството, че мама не го обича и не го иска.Скарала съм му се значи без любов...

Когато говорим за биене, държа да уточня, че може да тупнеш леко детето по дупето, но то да се разплаче обидено и наранено. И обратно, да го удариш, така че да го заболи,  а то да ти се смее насреща. Сами си правете изводите.

А ето и една хубава статия за това как точно да наказваме децата, за да стават по-послушни: http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4855