В рубриката "Пожелахте да видите" споделям няколко парченца от мозайката, които се надявам да изградят завършени православни християнчета от нашите синове, да ги направят цялостни и щастливи хора. Пиша това по молба на моята скъпа приятелка Ирена. Благодаря за идеята! :)
Вярата не е нещо, на което учиш детето. Ти я живееш заедно с него. Сутрин да му измиеш очите и да прочетете заедно някоя молитва, а то да си играе с бутилчиците елей и да целува иконите. Отивате в закусвалнята, а то преди да започне да се храни високо казва: "Амин!" та заведението кънти, а ти се червиш. Първият път, когато ще започне да казва "Отче наш". Нареждате се за анафора, а ти му събираш ръчичките и показваш как е правилно да я вземе. Ненатрапчивото напомняне да опита да не яде преди причастие. Да се научи да слуша мама и тати, да не бъде нетърпеливо, да се чувства в църквата като у дома си, но да се държи почтително към Божия храм... Тези неща просто се случват и на двама ви - на него малкия, на теб голямата... И имаш чувството, че си повече наблюдател, отколкото участник. И слава Богу, та нали най-доброто е да сме Му СЪучастник.
Ще има и още. Събирам сили... И търся време. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!