Повест за Рилския светец

От две години премятам тази книжка от един рафт на друг, смятайки я за поредната книжчица, посветена на Свети Иоан Рилски. Вчера реших да изчета всичко, написано за него, което може да се намери  в домашната библиотека преди да се запиша в областната и да започна да се ровичкам из съкровищата, които предлага. Вижте сами цитат от книжката, защото не мога по-добре да предам ефекта й.

Рождението

Слънцето надниква иззад високите върхове на величествената Рила планина и изпрати първите си сребърни лъчи на запад върху Руен. Скоро селцето Скрино, пръснато из рътлините и пазвите на Руенското бърдо, потъна в сиянието на слънчевите зари. Китните градинки пред скромните селски къщички сякаш оживяха, дърветата, цветята  и тревите жадно започваха да пият животворната слънчева топлина, потръпвайки от наслада. Малки стада кротки овчици и пъргави козички, весело подрънквайки с медните си чанове, заизлизаха от дворовете , подкарвани от малки момчета и момичета, за да отидат на паша; с умилително кратко помукване кравите се разделяха с телетата за цял ден и бавно и важно се отправяха към селската стъгда, за да бъдат скоро подкарани от селския говедар към близката гора. Селото започваше своя работен ден.
В този чуден ранен час на начеващия летен ден, в една скромна, спретната наглед, изградена от камъни и вар къщичка, ставаше важно събитие: стопанката на къщата Мария се беше замъчила да ражда своето второ дете. (...)

Първото изпитание
Нашият Иванчо  от известно време беше предмет на особено внимание и приказки в селото. Мнозина от селяните се учудваха на неговия характер, главното в който беше неговото мълчаливо наблюдаване на всичко, що ставаше. Той рядко проговорваше, но думите му винаги бяха умни и на място. Това дете беше особено дете, някакво изключение, умствено развито не за годините си. Друга особена черта, плод на неговия разум, беше това, че то отбягваше от игри с другите деца, понеже ужасно не му харесваха техните викове, шумните им крясъци и несдържан смях, когато се събираха заедно. Това негово поведение да страни от децата даваше повод на някои дръзки деца да злословят по него и да го подиграват, което силно го огорчаваше. Не беше рядко и шушукането между възрастни хора, че това дете е нещо болно, че нещо в него не е в ред. Само баба Велика храбро се противопоставяше на тази повърхностна хорска преценка, като казваше, че детето е надрасло своята възраст по ум и широко разбиране на нещата, че от него непременно ще излезе забележителен човек. Тя беше запозната, макар и отчасти, със Свещеното Писание, с историята на Църквата и житията на светиите, и затова не се съмняваше в преценката си, че Иван е точно такъв тип човек, който гърците наричаха мистик, човек който духовно ще порасне. "И време е, мислеше си тя, този новопокръстен народ да даде своя първи плод за Царството Божие. Мъченическият плод в лицето на обезглавения от собствения му брат княз Боян, както и на други мъченици, беше отдавна даден, още преди да бъде покръстен българският народ. Време е Божията благодат да даде сега и една първоберка и на безкръвно мъченичество, на монашеското отшелничество". И при всеки удобен случай тя гледаше да приласкае малкия, да му говори за Бога, за Неговата безкрайна премъдрост и любов, за Иисуса разпнатия и възкръсналия, за да го утвърди в неговото природно призвание на бъдещ Божи избраник, в което тя ни най-малко не се съмняваше. Макар и некръстен още, той знаеше вече от нея много неща за християнската вяра, достатъчни, за да се изгради в душата му едно непоколебимо убеждение в истинността на тази вяра. От нея той беше научил и няколко молитви наизуст, с които се молеше най-усърдно по няколко пъти на ден. По такъв начин след майка си Мария, с която той остана свързан с най-нежни чувства на синовна любов, баба Велика стана негов пръв истински приятел и предан духовен ръководител. Той се чувстваше най-щастлив в часовете, когато прекарваше насаме с нея или заедно с нея и майка си - тримата. И тогава той не беше мълчалива, заключена душа, както беше с другите хора, особено с безразсъдните бърборковци, но усърдно разпитваше своята духовна майка и слагаше мъдрите й отговори в съкровищницата на своето боголюбиво сърце. Нещо повече, бидейки твърде любопитен и схватлив, от нея той научи не само доста думи, но и цели изречение и даже някои молитви на гръцки език. Мъдрата жена сякаш предчувстваше, или по-скоро предвиждаше, че гръцкият език ще бъде и нужен, и твърде полезен на това необикновено умно и всячески способно дете.
Преподобни Иоан Рилски, повест в две части, арх. Методий, изд. Зограф (стр. 7, 26-8)


Трудно ми е да опиша възторга си, че имаме толкова хубава, художествено написана книга, посветена на Свети Иоан Рилски. Нареждам я до "Отец Арсений". Блестяща книга, до която трябва да се докосне всяко дете!