Ревността между децата

Нашият батко прие болезнено появата на новото бебе. Ситуацията се утежняваше и от моето чувство за вина - изоставих го, за да родя, отбих го след като излязох от болницата с новото бебе, не можех да му отделя същото внимание като преди. Имаше няколко неща, които помогнаха да се справим с трудностите, сега положението е по-поносимо, затова споделям с вас хитринките.

1. Бебето не е само на мама. Това е "нашето" бебе, "твоето братче/сестриче". Хубаво е децата да правят колкото може повече неща заедно. Аз съм ги преобличала заедно, приспивала заедно (задача с повишена трудност - обикновено спят в отделни стаи с по един родител), скоро бебето ще започне да сяда и тогава ще ги къпя заедно, вече играят заедно и се хранят заедно. Ако няма възможност да се изкъпят заедно, психолозите съветват да се даде предимство на голямото дете и да го оставим само да излезе от банята, а не да го пришпорваме с думите. "Сега е време бебето да се изкъпе." Все едно му казваме, че бебето е по-важно.

Никога не казвам: "Не пипай това е на бебето."

Ако има подарък за бебето, а на баткото не са донесли, връчвам го на баткото. Ако се радват на бебето, насочвам вниманието към баткото.

2. Баткото/каката трябва да се обсипват с внимание. В идеалния случай ще има някой възрастен, който е неотлъчно до детето. Самото дете като защитна реакция избягва мама, защото гледката на бебето в ръцете й го травмира. Синът ми често казва, когато ми е сърдит: "Мама, бегай при бебето!"

Ако детето посещава детска градина или ясла, времето, което трябва да му се отдели се скъсява значително, тогава нямаме извинение да седим пред телевизора или компютъра вместо да играем с детето. Трябва да се прецизира времето, когато ще тръгне баткото на ясла, но това си го знаете. Аз лично не одобрявам по-голямото дете да ходи на ясла или градина, когато има малко бебче вкъщи - много се боледува и повече ще си е вкъщи и болно, отколкото в детското заведение. Понякога няма друг начин, разбира се.

3. По-голямото дете трябва да бъде заето. Разбира се, невъзможно е непрекъснато да се занимаваме с по-голямото дете, не мисля, че му е и полезно. Нужно е да имаме списък със занимания, които детето обича, за да може да остава и само, погълнато от нещо интересно. Ето нашия списък:

А. Храна. Това ангажира и ръцете и устата. Детето е седнало и си осигурявате пълно спокойствие. Идеално за хранене на бебето, ако кърмите. Ако храните с шише, голямото дете може да държи шишето.

Б. Рисуване. Моливи, четка и боички (аз използвам такива за великденски яйца, защото сме на 2 г) може и върху вестник, тебешир за вън или на черна дъска, бяла дъска, аквадудъл.

В. Строител. Нашият е с колелца и можем да правим влакчета до безкрай. Никога не ни омръзват.

Г. Пързалка. За около 40 лв може да се вземе здрава минипързалка за вкъщи. Особено удобно за зимните месеци. Освен да се пързаля то самото, детето може да пуска колички и играчки по нея.

Д. Лабиринт от кашони. Не съм го изпробвала лично. Тази зима ще се пробваме. По отзиви на други майки разбирам, че децата го намират забавно.

Е. Къщичка. Може да се купи готова, може да се направи от сгъваемо бебешко легълце или столове с чаршаф или одеало отгоре.

Ж. Филмче, приказка за слушане. Старая се да го избягвам като средство за развлечение, но за приспиване на бебето е идеално.

З. Пластелин. Малките не могат да правят фигурки сами, но им дайте трапезен нож, койно не може да ги пореже. Зъбците на нашите не са остри и са идеални. Давам му и формички за сладки, които пълни с пластелин.

И. Игри с вода. Достатъчен е леген с вода в банята и всякакви гъби, чашки, играчки.

Й. Кубчета. С картинки - тип пъзел, пластмасови с букви и животни, дървени блокчета в различна форма...

К. Кегелбан.  Може да се играе вкъщи и може да служи като отдушник за натрупалия се гняв.

Л. Боб, леща, ориз вместо пясък.

В тази връзка да вметна: не допускайте и не изисквайте детето да потиска негативните си емоции, защото според д-р Додсън това неминуемо води до потискане и на положителните. Не бива да изискваме баткото да обича бебето, ще държим само на това да не се стига до физическа саморазправа, нека да излее чувствата си в думи, нека не го караме да се чувства виновно, че не обича бебето, или да му внушаваме, че го обича, когато това не е така. В резултат зад гърба ни бебето ще яде бой.

4. Мнимо пренебрегване на бебето. Помагат обидни епитети като пикльо, ревльо, дрисльо, дребосък.

Ако поиска да го гушна, оставям бебето. Ако бебето е в люлката и баткото иска там, вадя бебето и му предоставям люлката. Това скоро след раждането, придружено от прояви на нежност и обяснения, че не предпочитам бебето пред него. Плавно, но твърдо променям тактиката, така че баткото да почне да изчаква бебето. Много обяснявам и му давам време да свикне. Все пак не отглеждам егоист.

И задължително, задължително търся начин да остана насаме с всяко от децата и да съм негова на 100% поне за 10 - 15 минутки на ден.

Като станат по-големи при спорове и караници междутях планът е да не взимам страна, а да наказвам и двамата в различни стаи. Или както казваше една приятелка: "Като деца, ако се скараме, баща ни удари по един шамар на всяка без да ни изслушва и ние в мъката си се обединим."