За иконите

Преди години мой приятел ми донесе за спомен от Истанбул едно око, което каза, че се наричало "окото на Аллах." Тогавашната ми съквартирантка остроумно констатира, че това око е много зорко - нали няма клепачи. Сложих го на стената от уважение към момчето, което ми го подари и забравих за него. Много хора си купуват с радост такива очета, някои ги слагат на червено конче и вярват, че така ще се предпазят от уроки, от нещастия. За съжаление подобно отношение забелязвам и към иконки и броенички. Купуваме си иконка и я слагаме в джоба да ни пази. Разбира се, всички си спомняме за моряка, който беше спасен от икона на Св. Николай Мирликийски. Има множество такива примери, за които не сме и чули. Наистина иконите помагат, но не сами по себе си, те не са магически предмет, а чудотворен. И чудото се извършва от светията, изобразен на тях.

Често сравняват иконите със снимка на любим човек. Ако сме разделени, стига ни да погледнем снимката, за да сме заедно с човека. По същия начин иконите в дома, в църквата, в джоба, ако щете, са връзка с един друг свят, напомняне, че когато влизаме в храма ставаме част от една по-голяма църква, че ангелите и светиите невидимо пеят на Бога заедно с певеца или хора. И както с копнеж целуваме снимката на любимата или детето си, когато не са с нас, а жадуваме да им се порадваме, така целуваме и иконите. Покланяме им се, за да проявим преклонението си към подвига на светията, да изразим своето смирение пред тяхното величие. По същия начин почително се държим в присъствието на началника си, на някой творец, чиито стихове или картини са ни докоснали и променили. Прекръстваме се, защото изразяваме почитта си към тях в името на Христа, нали сам Бог е просиял в добрите им дела, те са светии, защото са успели във висша степен да се уподобят на Господа с Негова помощ, да станат святи, както е свят и Небесният наш Отец.

Как изглежда това отстрани? Покланяме се, може да допрем ръката си в пода, за да изразим по-голямо благоговение. Прекръстваме се. Накрая целуваме иконата и при изправянето си пак се прекръстваме. Ако искаме да се помолим по-дълго време, е редно да застанем по-встрани, в случай, че има опашка, за да не пречим да останалите хора да се поклонят на свой ред. Това особено важи в случаите, когато специално ни е "дошла на гости" някоя чудотворна икона, но и в ежедневието е хубаво да внимаваме да не правим нещата прекалено показно, пък и да не дразним другите с действията си. Това ще обезсмисли молитвата ни. Особено трябва да се пазим от разни полумагически ритуали с докосване на иконите и други подобни. Не е задължително да извършим всички гореописани действия. Понякога не е удобно да се целуне иконата, която е поставена на високо. Често в такъв случай "в подножието" на голямата икона от иконостаса е поставена по-мъничка иконка на същия светия. Тя се нарича "целувателна" и името й обяснява предназначението й.

Има кратки молитви, които са подходящи при целуване на иконите. "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мен грешния!", "Пресветая Богородице, спаси нас!", "Свети преподобни Иоане рилски чудотворче, моли Бога за нас!" Разбира се може да се помолим и със свои думи. В крайна сметка Бог гледа на сърце, не на лице и за Него няколко простичко казани, искрени неща, ще струват повече от изпълняването на чисти формалности. Накрая е хубаво да завършим с думите: "Да бъде както ти искаш, а не както аз." Изобщо, ако свикнем да си казваме тези думички, бързо ще открием колко лесен става животът с тях, когато са казани от сърце.

Темата е обширна. Това беше с няколко щриха като за начинаещи. Надявам се скоро да имам възможност да се върна на темата за иконите, защото има още много интересни неща, които да се кажат по въпроса. Ето една книга в оригинал на руски. А тук може да се поръча онлайн в превод на български.