Да разлаеш кучетата

Имаше такъв гениален холивудски филм преди време. Общо взето същата тактика прилагаме с таткото за нощните истерии на нашия бати.

Това било широко разпространено състояние,  което е повод да си  отдъхнем - не сме сами в борбата. Когато детето се превъзбуди през деня и не е спало следобед, се случва да се събуди между 23 и 3 часа и да реве със затворени очи, рита. Чели разни съфорумки из нета, че това се нарича Night terrors. Друго си е да си има научно название пищенето на детето, по-тежко звучи. ;) В общи линии детето преживява нещо и понеже от д-р Спок знам, че понеже родителят  е голям и респектиращ, детето не си излива гнева върху него, а го прехвърля върху нещо, от което уж се бои. Същото е и с майката, която не може да си признае, че и иде да го остави да хленчи и да излезе на кафе. Просто почва да се бои от болести и да го брани всячески.

Та на сутринта след едно такова нощно пищене, питам нашия човек защо е плакал. Пък той само повтаря като папагал: "Тото пачка." Викам: "Да не те е страх от кучето?" И той се хвана за това куче дето го било уплашило: "Едно малко кутенте. Тото упаши се."

Следващият път като ревна пак, го попитах дали пак кучето е дошло и той каза да. От тогава животът ни се улесни. Детето почва да плаче, а ние с баща му влизаме в ролята на силния и викаме: "Чиба, бягай куче!" Антоний се успокоява и си заспива. Дано се разредят и изчезнат тези пристъпи обаче. Най-вероятно са плод на съперничеството с бебето. Тази борба с ревността ще е до живот, види се...