Синаксар - Неделя сиропусна

към Синаксар

В тоя ден по установление на св. Отци правим спомен за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже, колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомството, невъздържанието и непослушанието.

Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, но от дървото за познаване добро и зло да не ядеш, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш!” (Бит. 2:17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно с Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станах смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус – втория Адам (1 Кор. 15:45 – 47). Той макар и да беше свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкусени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чада Божии (Иоан. 1:12). Така,че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христа отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържането ние се удостояваме с небесната храна – Тялото и Кръвта на Господа.

Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието, прочее, нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенствуване. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии заповеди. Пости 40 дни и 40 нощи и св. прор. Илия и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тука на земята ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и чрез това отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и во веки.  Амин!

„Седеше Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: „Горко ми, казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен от слава! Горко ми, голият и унижен, аз изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай, не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостиви и щедри Господи, викам към Тебе: Помилуй ме падналия!”