Чудото с малиновия храст
В Саровския манастир пристигнал новият архиерей. Той бил слушал много за угодника Божий Серафим, но не вярвал в разказите за извършените от него чудеса. «Може би хората просто са ми наговорили всякакви небивалици?»..
Монасите посрещнали архиерея с камбанен звън и почести, завели го в храма, после в архиерейските покои. Нахранили го, както се полага. На следващия ден имало служба. Огледал всичко архиереят и попитал: “А къде живее отец Серафим?”
Старецът по това време не живеел в монастира, а в своята пустиня. Било снежна зима с, ох, какви огромни преспи!
Едвам преминал през саровските гори архиереят. Дори му се наложило да извърви последната отсечка пеша…
Старецът бил предупреден, че самият архиерей му идва на гости. Божият угодник го посрещнал без шапка (клобук) и смирено се поклонил в нозете на архиерея. «Благослови, – казал, – мен, бедния и грешния, свети Владико! Благослови ме, батюшка!» През цялото време наричал архиерея - батюшка.
Архиереят го благословил и тръгнали към пустинята на стареца. Отец Серафим го държал под ръка. Свитата останала да чака навън. Влезли, помолили се, седнали. Старецът казал:
– Какъв важен Гост е дошъл при мен, а бедния Серафим дори няма с какво да го почерпи.
Архиереят, мислейки, че старецът иска да го нагости с чай, му отговорил:
– Не се безпокой, аз съм сит. А и не за това дойдох при теб и газих из снега. Ами защото хората говорят най-ралични неща за теб.
– Какви неща, батюшка? – попитал Божият угодник, като че ли не знаел.
– Ами, говорят, че правиш чудеса.
– Не, батюшка, бедният Серафим не може да твори чудеса. Чудеса да прави може само единият Господ Вседържител. За Него, Милостивия, всичко е възможно. Той и е сътворил целия този прекрасен свят от нищото, батюшка. Той пак е нахранил свети Илия чрез гарвана. Туко виж и на нас с теб, батюшка, ни изпрати някоя благодат…
Архиереят погледнал в ъгъла, накъдето сочел угодникът, а там се кипрел огромен малинов храст, отрупан със зрели малини.
Онемял архиереят и не можал и дума да произнесе. Малина, през зимата, че дори и израснала на голия под! Като в приказка!
Старецът Серафим взел една чаена чинийка и започнал да бере малини. Набрал и занесъл на госта си.
– Хапвай си, батюшка, хапвай си! Не се смущавай. У Бога има всичко! И чрез бедния Серафим и неговите молитви, и по Своята неизказана милост Бог може всичко, ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: Премести се оттук там! и тя ще се премести. Само не трябва да се съмняваш, батюшка. Хапвай, хапвай!
Архиереят изял малините, след което изведнъж се поклонил доземи на стареца. Старецът го спрял и му казал:
– Не бива да се кланяш пред бедния Серафим, ти – архиереят Божий. Върху теб лежи велика благодат! Благослови мен, грешния, и се помоли!
Архиереят го послушал и се изправил. Благословил стареца и казал само две-три думи:
– Прости ми, Божий човече: съгреших пред теб! И се моли за мен, недостойния, и в този живот, и в бъдещия.
– Добре, батюшка, добре. Само не разказвай на никого за това, иначе ще се разболееш…
Погледнал архиереят, а храста вече го нямало, само в чинийката останали капки малинов сок - значи, не му се било привидяло. А и пръстите му били изцапани от малините.
Излязъл архиереят при свитата си. За какво ли толкова дълго са си говорели с отец Серафим, чудели се всички? А старецът, без шапка, отново под ръка, го завел чак до шейните. Настанил го и още веднъж направил поклон в снега.
А архиереят, едва потеглили, казал на хората си: “Велик угодник Божий е това. Истина са говорили за него, че върши чудеса”. Но нищо не им казал за малиновия храст. Мълчал и се кръстил през целия път и току повтарял: “Велик, велик угодник!”
А когато старецът починал, архиереят разказал на всички за малините.
МИТРОПОЛИТ ВЕНИАМИН (ФЕДЧЕНКОВ)
Преведе от руски език: Вероника Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!