Параклисчето ни е малко, а за празника се събраха доста хора. Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички застават на вратата и така се затруднява влизането на останалите. За да не правя и аз задръстване, застанах някъде в средата на храма. Точно пред масите с питките. Пред мен не стоеше никой, можех спокойно да следя службата и да виждам свещниците и вазата с цветя пред иконата на св. Неделя. И за пръв път усетих колко допринасят те за празничния вид на храма. Влизаха жени, палеха свещи, подреждаха цветя във вазата, дар за светицата. И така украсяваха параклиса и службата.
Накрая се наложи да бързам, дори не дочаках проповедта и раздаването на нафората. Но за пръв път откакто ходя на църква, а това са 16 години, се почуствах сякаш от рая слязох на земята. Заслугата не беше моя. Не мога да кажа, че съм се молила вглъбено и съм усетила благодатта на службата. Но Бог ми даде да изпитам поне това.
Точно преди да си тръгна забелязах, че съм застанала през стенописа с иконата са св. Христофор, затова го щракнах набързо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!