Раните на душата

Днес по невнимание се порязах. Не беше лека драскотина, а сериозна рана. Уплаших се, че може да не успея да спра кръвта. "Бързо! Бързо! Памук, йодасепт, лепенка! Бързо!" Превързах се и всичко беше наред.

"Така ми се пада," продължих вътрешния си монолог. "Така ми се пада. Много грехове съм натрупала."

И после изведнъж осъзнах, че съм оставила греховните рани не само да кървят, но и да гноясват...

Душе моя, душе моя...