Днес ми разказаха за една упорита жена на 86 години.
Влиза сина ѝ в стаята и пита:
- Кой вдена иглата?
- Аз - казва бабата.
- Как ти? Да не е сестра ми?
- Не. Аз бях.
- Нали не виждаш?
- Не виждам, но се мъчих, мъчих и я вденах. А сестра ти каза: "Не виждам и се отказа."
Колко пъти ние сме в ролята на този, който казва: "Не мога" и дори не се опитваме...
Чета тази статия в Православен свят и отново и отново се връщам към същата случка.
