Скъпи братя и сестри, настъпва времето на Рождественския пост – време за особено внимание към нашата душа.
Всички ние живеем сега в голяма суета. Много грижи, работа. Всички ние се уморяваме, раздразняваме и охладняваме душевно. За да избегнем това, на първо място трябва да поставим спасението, душевния мир и тогава всичко останало ще вършим по-лесно.
По този повод игумен Никон Воробьов казвал: „Старайте се, според силите си, да превърнете живота си в покаяние. Ако имате скърби, казвайте си: „Аз получавам достойно според греховете ми и заслужавам много по-голямо наказание; благодаря Ти, Господи, че милостиво ме наказваш за очистване на моите грехове”. Ето тази основа, ето този път са правилни.
Обаче да дълбаем твърде много в себе си също не е полезно. Все пак ние не се познаваме и не можем да съдим за себе си правилно. Нашата работа е искрено да молим за прошка, а да осъждаме някого, даже себе си, извънмерно – ни е забранено. „Не изисквайте от себе си много – съветвал игумен Никон. – Повече се заемете с покаянието”. Понеже в противен случай може или да се възгордеете, или, обратното, да изпаднете в униние от невъзможността да изпълните замисленото. И едното, и другото са пагубни за душата.
От ближните също не трябва да се изисква много. По-добре е да провалиш работата, но да запазиш мира с тях.
По този среден път трябва да се върви към голямото наше тържество – Рождество Христово!
