понеделник, 4 септември 2017 г.

Сендовската система

Качвам този текст, понеже знанието е сила.

Източник: http://estranged-privacy.blogspot.bg/2007/08/blog-post_05.html

В първи и втори клас баба ми Радка и майка ми ме местеха от училище на училище. Тъкмо се примиря и свикна някъде и айде пак. Това беше, защото искаха да ме спасят от "Сендовската система". От онзи ужасен експеримент с децата, в който несериозните учебници ги учат да четат с възмутителни изречения като
"Фани е фукла",
"Тюленът не яде гювеч през юли",
в който децата пишат първо с печатни, и едва след това с ръкописни букви, в който дори и свидетелствата за завършен клас са изрисувани с обидни и неразбираеми (за мама и баба) карикатури.
("децата приличат на тримата глупаци")
Този лош, лош Благовест Сендов.

Всъщност "Сендовската система" беше едно от най-хубавите неща в детството ми. Целта й беше да направи весели, интересни учебници, с които децата да напредват и да учат нещата по-бързо.

Когато отидох на училище в София, видях, че децата по "нормалната система" учеха по-елементарни неща от нас. Когато ние четяхме дълги текстове, те още не бяха минали азбуката, когато ние вече смятахме с дроби, те още се учеха да умножават. Освен това им беше по-скучно, авторитарният контрол върху тях беше по-силен и сьответно самите деца бяха по-зли едни с други. В крайна сметка след като нашите видяха, че не ми понася в София и Банкя, успях да се върна при моите съученици в Божурище и да завърша 4 отделения и два прогимназиални класа по "Сендовската система", преди да я отменят.

За съжаление нямам запазени учебници, така че ще разчитам на спомени. Учебникът за дадения срок всъщност беше един и беше, така да се каже, по "всичкология". Цялото разнообразие на учебника обаче не беше хаотично.
В горната половина на лявата страница се намираше урокът - който можеше да покрива някаква занимателна тема от география, биология, история или нещо друго. Например: "За гъбите". Под него имаше картинки и някакви забавни математически или логически игри, често демонстриращи някакъв нов математически принцип. В дясната част бяха задачите от всякакъв род - езикови игри (на български и руски) с текста от урока, математика, и всякакви други неща. Дори ребуси, плетеници и оптически измами.

Спомням си един ребус, нарисуван от Борис Димовски, чието решение беше:
"Баба вярва на Христос, а дядо - на бай Христо" :)
Беше след един урок за религиите. Спомням си и една много висока снимка с най-високия и най-сложен сандвич на света, който бях виждал през живота си (беше след един кулинарен текст).

Учебникът беше илюстриран и с карикатурите на Доньо Донев. Освен уроците имаше и страници с откъси от детски книжки на Джани Родари, небивалиците на Доналд Бисет, "Ние, врабчетата" на Радичков и т.н. Имахме и един специален час "Чета книга", в който всяко дете четеше избрана от него книга. (Часовете бяха тематични, разбира се, и имената им се формираха от това, което правиш в тях, например "Чета, пиша, смятам").

В прогимназията (пети и шести клас) нещата малко се промениха. Например имахме отделен учебник по Информатика. Учехме Лого на Правец 8 (a когато не учехме, нелегално играехме на Лунен Патрул, Lode Runner, Каратеката, Пожарникарят и др.). Залата беше голяма и компютри имаше за всички.

EDIT: Спомних си и още нещо: в прогимназията учехме история, но предметът не се казваше "История", а - забележете - "Общество". И наистина, историята е просто списък от имена, брой трупове и дати - т.е. скучни цифри, които нищо не означават. Докато начинът, по който са живели различните народи, обичаите им, мирогледът им, социологическият поглед върху живота им е истински интересен и важен.
Не твърдя, че сме обучавани идеално по Общество, но определено този поглед върху историята е стъпка в по-правилна посока от нормалната система.

Но да се върна обратно в отделенията. Идеята беше да се учи в училище, а НЕ вкъщи (нали за това е училището?). Ето защо в отделенията (първи до четвърти клас) часовете продължаваха до 3 часа следобяд, но имахме няколко часа обедна почивка, в която, като изключим обяда, само си играехме (най-любими ми бяха земните люлки, които събираха от 4 до 6 седящи от двете си страни деца, както и 2 клекнали "деца-вратички" на пода, и с всяко търкулване имахме усещането, че дъгообразната люлка ще се преобърне по корем). Не знам дали сме имали часове по игра, но помня, че точно учителката ни научи на игрите "Развален телефон" и "Лети ли, лети ли...?"

Всяка седмица си имахме и друго забавление (това няма общо със Сендовската система, но има общо с духа, който тя създава): собствен "куклен театър". Децата от класа се редувахме да изнасяме представление (по собствен сценарий или по любима детска книжка, която сме чели). Куклите се правеха така: първо рисувахме с флумастри върху картон или хартия, после изрязвахме картинките по очертанията и ги залепвахме с тиксо за пластмасови сламки, които двамата сценаристи / художници / кукловоди държаха зад паравана. Декорите се правеха по същия начин. Момичетата се справяха много по-добре от момчетата с театъра.

Според мен тази система създаваше доста творческа и интересна атмосфера в училище. Провалиха я нестандартността й, нежеланието на обикновените хора да я приемат, може би квалификацията на учителите (макар че лично с моите учители нямаше проблеми), както и това, че в нея се разчиташе на интереса на децата (нямаше оценки, а само "зачита се / не се зачита"). Предполагам, че последните два фактора биха довели до изкривяване на системата в някои училища.

През 1993-та всичко свърши - "нормализираха" ни, а през 1994-та кандидатствахме и се разпиляхме по "нормалните" гимназии.



UPDATE IX.2013 - Сканирах учебник за трето отделение, трета част, който закупих преди година. Може да го изтеглите оттук: Учебник за трето отделение - 3
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...