сряда, 9 август 2017 г.

"Как се "пуска"" - Маша Махова

Този текст отговори на някакъв мой вътрешен диалог. Благодаря на Бени за превода. Сигурна съм, че Маша Махова е вярващ човек.

Източник: http://bembeni.com/

Питаха ме как се “пуска”. Ще се опитам да отговоря. Не споря с никого, това е лично моят си светоглед. 
Трябва да разбереш, че нищо в този свят не ти принадлежи, всичко това ти е дадено за временна употреба. Дори тялото не ти принадлежи - получил си го при раждането си, износваш го, не го жалиш, като се сепнеш - лепиш, кърпиш, даваш му команди, вдигаш го на крака, а после се смиряваш с това, което имаш - защото Времето, то също не ти принадлежи, можеш да го позабавиш, но “властелин на пръстените” няма да бъдеш. 
И един ден ще ти вземат това тяло, и на земята ще остане само памет за теб, емоция - никой няма да помни какво си ял и на кой доктор си ходил, ще помнят само това, което си оставил на земята след себе си. Колко обич си оставил подир, или напротив - колко война и разруха.
Дори децата не ти принадлежат - невероятен късметлия си да ги родиш и да бъдеш с тях, но те са твои само частично - помогни им, научи ги да обичат, да чуват света, научи ги да принадлежат на този свят и да бъдат ничии едновременно, научи ги на изкуството да не се привързват към нищо земно - да обичат, но да не се привързват, да дават, но да не изискват нещо в замяна на това, научи ги да се радват, да прощават, научи ги на тишина и мълчание. Те, също като теб, не са тук за дълго - ти също си нечие земно дете, и ти също един ден си си тръгнал. И си станал свободен, ако си пуснал родителите си, пуснал си претенциите си към тях, обидите, ако си разбрал, че никой за нищо не е виновен и че ти си тяхно дете само отчасти, понеже всички ще идем на Небето, и че всички ние сме деца на Небето.
Всеки човек, когото си срещнал на земята, не е случаен, но той не ти принадлежи. Даже ако си го обикнал и си се привързал към него, той не е твоя собственост, ти нямаш власт над него. Той може да си тръгне, да спре да те обича, може да умре - и трябва винаги да си готов, че всичко утре може да се промени. Няма нищо вечно, вечна може да бъде само любовта. Да пускаш означава да приемаш мира и свободата, да умееш да разтваряш длани, да не убиваш пеперудата. Само вътрешно свободните умеят да пускат, но човек трябва да се учи да разбира свободата. 
Всичко е много сложно и много просто едновременно, всичко, от което зависиш, всичко земно, което те оплита и приковава към земята, ще ти бъде отнето, защото душата не трябва да бъде прикована към нищо земно, тя трябва да умее само да обича. “Не се тревожи за утрешния ден”, казва Писанието. Не, тук не иде реч за това да не пресмяташ стъпките си напред и да не се грижиш за бъдещето. Става дума за това да “бъдеш щастлив днес”. И за това, че не бива да се боиш от утрешния ден, трябва да пуснеш страховете. Толкова сме свикнали да се боим, толкова сме умели в страховете си!… Ала пусни и това.
Обичай, живей, радвай се, ала не се бой от това, което ще дойде утре. И пусни това, което е било вчера. Не се бой от нищо предварително, не прогнозирай нито дъното си, нито наказанието си - не привличай, не строй, не копай трап. Пусни, не се бой от нищо.
Просто се научи да разтваряш длани. 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...