"Загубеният" колет

Никога не изпращам писмата и пратките препоръчано. Никога. И никога пратка не ми се е губила. Никога. Преди да пусна писмото мислено се помолвам и вярвам искрено, че това е най-добрата препоръка.

Моя позната е в тежък момент, исках да я разведря, но как? С подаръче за Коледа. Е, добре, нова година. Е, добре, доста след нова година. Не питайте, не е от многото деца, от мен е. Даже половината на половината от идеите ми не стигат до реализация. Оплаках се.

По празниците много се охарчихме, затова избрах нова книга от личната ни библиотека с надеждата да успея да си я купя пак и я пуснах с обикновена поща, молитви и надеждата нещата при моята позната да тръгнат на добре. Поне малко.

После зачаках. Чаках, чаках да се обади, че го е получила, не исках да развалям изненадата. Но тя мълчеше и се наложи да се издам. Не, не е получила нищо. Дали може да пита в пощата? Ще пита. От там казват: "Нищо не е пристигало."

Смутих се: "Боже, кой крадец ще чете книга за Божи гроб? Дано поне я подари на вярващ човек." Даже през ум не ми мина, че може, пази Боже, книгата да бъде изхвърлена!!!

На другия ден моята приятелка ми писа, че намерила в пощенската си кутия разкъсан пакет с моята книжка вътре. Чудо! За мен това е истинско чудо! Съвестта на този човек се е пробудила, съжалил се е и си е направил труда да занесе пакета, макар и разкъсан. А можеше просто да използва книгата за подпалки. Но не го направи. Слава Богу!