Съпругът ми си спомня обичаите в Софийската духовна семинария.
В сградата на семинарията има параклисче с малко клирче. В 20 часа прозвучава сигнал за вечерна молитва. Желаещите се събират в параклисчето. Ако някой иска да чете молитви на клирчето, застава до него. Когато желаещите са много, всеки чете по една молитва. В случай, че са по-малко, си разпределят по повече молитви на човек. Организатор е някой от петокурсниците.
Гасят се лампите, палят се свещи, прикадява се навсякъде и в такава атмосфера преминава четенето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!