понеделник, 21 ноември 2016 г.

По случай празника

Предлагам Ви едно четиво за децата и Христос по разговори със св. Порфирий:

http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1335&Itemid=186

Как да говорим на децата за Бога
Написано от архим. Андреас Конанос

"Когато познах стареца Порфирий, познах един нов Христос"
Направи ми прави впечатление това, което пише в една книга, която се казва Близо до стареца Порфирий, върху задната корица има следното изречение: когато познах стареца Порфирий, казва писателят, познах един различен Христос. По един начин си представях Христос, както ме научиха дядо ми, баба ми, майка ми, и този Христос ме беше задушил малко, с много вини, с много натиск. Когато познах стареца Порфирий, познах един нов Христос, Който ми даде въздух, кислород. Това ще рече, че чрез нашето поведение, нашите думи, и най-вече чрез атмосферата, която излъчваме, показваме един Христос- всеки от нас. И въпросът е кой Христос показваме? Неизбежно е, че Христос, Който показваме, минава и през нашия личен филтър, не можем да избегнем това. Но най-малкото да прочистим този филтър колкото можем, да доближаваме истинския Христос, от 30 сл. Хр.. На това да напомняме, а не на Христос само от нашата фантазия.
Старец Порфирий правеше това в своите поучения, а и целият му живот беше едно поучение=оглашение, защото катехизираше и ръководеше пастирски хората без да преследва това, непринудено, и звукът от неговия глас разтапяше сърцето ти. Тези, които са го слушали, помнят неговите думи дума по дума. Аз го видях два пъти и каквото ми каза го помня буквално, дума по дума. Това ще рече катехизацията - да очертаеш с огън  думите си в този, който те слуша и той да не ги забравя. Той удивяваше хората. Това, което казах преди - родителите започват своята проповед и детето казва:  татко  пак прави проповед! Мама пак прави проповед у дома! И старецът казваше на майката: не говориш добре на детето, а рязко, обиждаш го, засягаш го, натискаш го! и казваше постоянно израза- която казва в книгата „Живот и слова”: Христос не иска ангария, неща насила, затова и катехизацията не трябва да става с натиск, а да отключи душата на детето, да я промени нежно в състоянието, което се намира. За всички станах всичко, само и само да спечеля хората в Христос. Не съм грешен, но разбирам грешните хора и слизам определени пъти до тяхното равнище да ги почувствам. Колкото е позволено. Няма да направя техния грях, но ще разбера тяхната агония, объркване, ще ги почувствам, ще ги разбера. Това е велико нещо. Когато дойде другият, който е пушач и  мирише на цигари по време на изповед, - аз не понасям цигарите, защото ми се погажда, а не като знак за добродетел. Днес таксиджията беше пуснал радиото и ми каза:  ако те дразни  нещо, отче, кажи ми, каквото искаш! След като не пушиш, не пречи! Пусни каквото искаш. Музиката не ме дразни – му казах.
Този човек  дойде и ми каза:
- Отче, имам и този лош навик, пуша  толкова много, чувствам се толкова зле!
Аз му казах:
- Какво да правиш и ти, къде да прибегнеш?
- Не ли зло това, няма ли да ми се скараш?
Е какво да ти се карам- за да пушиш, не пушиш от добро - притеснения имаш.
- Изключително много!
В катехизацията започваш разговор, започвайки оттам, където се намира другият, а не оттам, където искаш директно да го заведеш.  Слизаш на неговото равнище. 
Веднъж бях в един манастир, където дойде една девойка с рокля с гол гръб и въобще оскъдно облечена. Там  имаше един старец, който, когато я видя, й говори много любезно, помилва я по гърба и аз не крия от вас, че се скандализирах малко, виждайки това. Тогава още не бях ръкоположен, това беше в миналото. Казах си: добре, какво прави той?  Как тя влезе тук и как той й говори така?! След това този старец ми каза:
- Тази девойка, която видя, не знаеш каква душица е. Тя е много добра девойка. Много чувствителна душа. Облича се така, защото у дома й не я оставят да облече нещо по-скромно, става голяма врява у  тях, ако се облече скромно, не я оставят, защото знаят, че ще дойде на църква. Докато така тя идва тайно  и само аз го зная.
Колко голяма грешка може да направим, когато  оценяваме живота на другия много повърхностно и прибързано.  Делото на катехизацията е грабващо, то е нещо, което Сам Бог правил, именно защото Той грабвал хората с такива неща и защото Неговата любов, както казват  светците, е екстатична любов. Какво означава това? Означава, че Той излиза от Неговите граници и идва при нас. Това трябва да го правят хора, чието сърце го казва. Както и родители трябва да стават хора, които са достойни да станат родители, но и учители трябва да са хора, които стават достойни в своята борба- кой е достоен? Никой не е достоен, казваме в св. Литургия. Кой тогава е достоен - този, който разбира и открива пред Бога своето безсилие и казва: каквото мога правя, Боже, просветли ме! Както и направи ме Боже, малко по-гъвкав, както манастирската свещ, която омеква. Такива бъдете.
Когато катехизирате младите, не бъдете като аптекари, които вадят бележника и казва колко струва лекарството? Това струва 3,30 евро. Следващият клиент -  колко струва? 3.30 евро. На всички в онзи ден казва 3.30 в. Нека обичаме изненадите - Бог на един ще каже 3,30, на друг  5, на друг 2, на теб нищо, безплатно, защото нямаш. Божията справедливост и мъдрост не е тази, която ние си въобразяваме. В катехизацията начинът, по който ще подходя към всяко дете, е напълно различен и това означава красота. Катехизаторите, които  гледат така на нещата, не им тежи да вършат това дело, харесва им, и родителите се радват на своите деца.
Аз в училището се затруднявах малко, когато идваха инспекторите. Когато бях сам с  децата в  час, си  говорихме, времето минаваше, звънецът биеше и понякога ни казваха, че автобусите тръгват, защото беше частно училище- звънецът беше бил, но не го чувахме. Но когато идваше инспектор или някой, където трябваше да бъда формалист, променях своя стил. Трябваше да си кажа урока. След това децата ми казваха:  
- Защо се променяте, когато идват тези хора?
- Какво да правя, трябва да си кажа урока, по учебник.
- Ама не е хубаво така!
Това е разликата. Тайната е твоите думи да излизат от живота, а не от учебниците. Учебниците ще ти дадат подбудата, вдъхновението, идеята, скелето, но след това ти ще построиш и животът не е учебници, нито повторения, нито това, което казваме кухи слова,  а самият живот. Разбирате ли?
"В рая ще има ли сладолед?"
Един човек се впечатли, когато някога ме пита нещо и не му отговорих.  Каза ми: „Страхотен си!”. Защо? „Защото не знаеш всичко! Впечатли ме в онзи ден, когато каза: не зная.” Ама казах истина. „Затова ми хареса, защото каза, че не знаеш и не каза, че  трябва да кажа нещо сега, защото, ако не кажа, ще загубя моя авторитет”. Тогава имаш авторитет, когато показваш, че не знаеш  всичко. Не зная. Питай твоя духовник,  прочети някоя книга. Прочетете две книги на сестра Магдалена от Есекс – „Мисли за децата в Православната Църква днес”. А другата е с  въпроси на деца, изключително хубава книга. В нея казва как да говорим на децата за неща от Църквата  по такъв начин, че да ги доближим до техния език. Например на детето от детската градина няма да казваш Тяло и Кръв Христови, защото кръвта му напомня нещо, което го ужасява.  Ще кажеш – това е Христос! Едно дете попитало своята учителка  в неделното училище:
- Госпожо, в рая ще бъде ли моето кученце?
Тя била много строга и казала:
- Какви са тези неща, които говориш, детето ми? В рая има нетварна светлина, има велики неща!
Детето чуло нетварна светлина, замаяло се и казало:
- Ако и кученцето ми не е там, няма да отида в рая!
- Няма да е там! Разбери го! – казала учителката.
Сестра Магдалена  казала това на старец Софроний и го попитала:
- Отче, какво да казваме на децата?
- Ще казвате на това детенце, че и кученцето ще бъде в рая, защото за него това кученце е нещо, което му напомня дружба, нежност и невинност. Няма връзка с учението, че животните ще спасят, че имат душа. Това са други неща.  
Не влагай в детето твоята проблемна мисъл.
Друго детенце попитало друго:
- Мамо, в рая ще има ли сладолед? Ако няма шоколадов сладолед, аз няма да дойда!
Майката обаче била ходила в манастира, научила това и му казала:
- Ще има много сладолед! Ще бъде хубаво!
Детето това иска в своята възраст. В Лицея няма да попита това. Ще попита нещо друго. Там ще видиш как ще говориш на дете от лицея и  как на студент от университета.
Не давайте объркани отговори за смъртта. На едно дете майка му починала и учителката в училище казала: колко добра беше майка ти! Бог я прибра, защото Той обича добрите!  
От онзи ден детето вместо отлични оценки  започнало да получава ниски оценки. Причината била, че в  душата си се изплашило, че след като съм толкова добър, може и  аз да съм в  опасност. Не искам да съм добър ученик, защото учителката ми каза - Бог взема добрите. И умът на детето какво казва? Доброта, успех, добър човек, ела тук и ти!
Но не е така. Учителката не го  казала злонамерено, а това било погрешна формулировка. Затова е важно  как  предаваме посланието. Защо почина чичо? -  пита детето. Бог го взел, защото, знам ли, за да го предпази от нещо, значи, може и мен да вземе. Ние, християните, сме много лесни в отговорите, но много трудни в преживяването им, много лесно говорим. Както и аз сега говоря ли говоря, правя се на умен. Определени пъти  е нужно много внимание,  за да можем след това да говорим.

Най-големите атеисти в света имали родители, които били много църковни
И да ти кажа нещо трагично: най-големите атеисти в света имали родители, които били много църковни. Страшно е. Прочетете биографията на атеисти - баща му- се казва - бил пастор, на друг имал връзка с Църквата. Друг израснал в семинария и след това зарязали всичко това. Защо? Защото  не им преподали нещата по привлекателен начин, който да докосне техните сърца, да омекне душата им. Хората не са лоши, децата не са лоши, обществото има проблеми, хората са жадуващи, но не намират  Христос, а нещо друго.
За съжаление в Църквата не сме такива, както Христос ни иска, и това е причината, поради която хората в нашия жилищният блок и квартал още не са близо до Христос, защото понякога те виждат  нас, които казваме, че сме духовни, и казват- не е много духовен! Има добро осветление, което свидетелства за много неща, има и лоша шумоизолация, където се чуват много неща. И понеже са ни чули, знаят ни и  казват - и  да не  ходя далеч - и мен баща ми ме усети и веднъж по телефона ми го каза.  Аз не говоря много с него, тежи ми, имам много работи, изморявам се и му затварям малко рязко телефона:  Кажи сега?! Искаш нещо? Той не иска нещо, а просто да поговорим, защото е пенсионер.  Аз бързам да подготвя  една беседа или нещо друго и един ден, когато щях да му  затворя рязко телефона, той каза:
- Чакай, чакай оставям те, само една дума! Защо с другите си толкова добър, а с мен толкова лош?
И получих  добър урок - да разбера какво означава катехизация. Тя не е това, което говоря тук, а  това, което излиза от сърцето.  Това, че баща ми видя, че не съм добър у дома, е най-голямото доказателство, че не е чиста тази работа.
Затова, както  казва отново преподобният старец Паисий, за да дадеш кръв след това на друг,  първо изследват кръвта на кръводарителя дали е чиста. Не е достатъчно да казваш, че ще  ставам кръводарител, а и кръвта ти трябва да е  чиста. В  противен случай ще ти кажат:
- Драги, имаш добро разположение, но си рисков, не можеш да направиш кръводаряване, а ние да правим преливане на другия, защото след това той ще е в риск. 
Затова не бързайте да говорите, не говорете много, не се правете на учители, по-добре слушайте лесно, отколкото да говорите лесно, да не би да сгрешите, ни съветва апостолът.
Вложете Бога във вашите домове и това ще бъде най-хубава катехизация. Прекръстете се и яжте  - както тези, които яли малко пъпеш в жегата през лятото в една колиба на нивата и единият от двамата тръгнал да се прекръсти преди да яде пъпеша, а другият му казал:
- Какво правиш?
- Моля се малко.
- За половин пъпеш?
- Да, за половин пъпеш! Да прославя Бога, че намерих пъпеша и се освежих!
Ако вложиш Бога в молитвата си и за половина пъпеш, ако кажеш на детето си с твоите обноски, че и за клавиатурата на компютъра, която се е развалила, Бог има нещо да му каже, Бог не е без връзка с тези неща, всички събития от живота имат връзка с Бога и ако Го вложи в целия живот,  Това е катехизация на целия човек. В противен случай ще бъдем като децата от неделното, един час  малко добри, а през останалия живот- както ми каза едно дете в училище в междучасието, където играеха баскетбол и му се изплъзна една лоша дума. Аз му казах:
- Ей, какво говориш, Георги? Какво са тези думи?
Той се обърна и ме  видя на балкона, откъде го гледах, и каза:
- А-а, сега нямаме вероучение! Сега играем баскетбол!
Тоест когато имаме вероучение, ще вляза в клас и ще бъда доброто дете, а когато играя баскетбол, ще съм детето от стадиона. Въпросът е как Бог да влезе в душата на детето и в това, което прави в живота си - в неговото развлечение, и в баскетбола, и ако отиде на стадиона Бог и там да бъде, и ако кара мотоциклет и Бог там да е с него и да чувства Бога навсякъде.  Голямо предизвикателство, покана и красота е да предадем един такъв Бог на децата като „преливане” на нашия жизнен опит.

превод: Константин Константинов
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...