неделя, 14 август 2016 г.

Различните

Отдавна искам да споделя с вас едно преживяване.

Преди няколко години. Пост е. Влизаме в църквата. Там сме свои хора, затова вървим след свещопродавачката, която влиза в свещарната. Ние оставаме пред отворената врата, за да разменим няколко думи с майката на Емил. Емил е с детски паралич, откакто го познаваме. Пораснал е. На колко ли е вече? 11? Емил не говори, не ходи, трудно движи главата си. Майка му отива да се изповяда и ни оставя с думите към децата ми:

- Запознайте се с Емил. Той не може да говори, но всичко разбира.

Децата правят крачка към свещарната и замръзват. За пръв път виждат дете като Емил. Аз блокирам напълно. Чувствам се ужасно, но просто не мога да измисля какво да кажа и как да реагирам.

Оттогава десетки пъти се връщам към тази ситуация. Как ще помоля децата да разкажат на Емил за детската градина, за приятелите си, за любимите си филми, да покажат някакви играчки, които носят, да ги дадат на Емо.

Ако бях подготвена, срещата с Емил щеше да донесе радост и на него, и на нас. Децата ми щяха да научат, че да имаш такъв приятел не е нещо извънземно, а възможно. И, знаете ли, готова съм за подобна нова среща, но тя не се случва... Затова споделям тук, защото ми се иска, ако се случи на вас, вие да имате готов план за действие.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...