вторник, 12 юли 2016 г.

Как се прави обков на икона - емоционален разказ за гостуването ми в иконографско ателие

Това е част от по-дълго описание. Преписвам само частта, която засяга иконите:


По едно време взе много да напича, а нашият шофьор, каквото и да поискахме от него, беше готов да го изпълни на секундата. Дори предложи да ме докара до Пазарджик! Но щеше да е суууупер нагло от моя страна, та отказах. Но понеже с такава готовност се съгласяваше с всичко, преди да е разбрал за какво става дума, го нарекохме нашият вълшебник с магическа пръчка.

И понеже всяка хубава история трябва да има хубав край. Най-невероятното преживяване остана за самия край на срещата ни и се роди спонтанно в рошавия ми мозък, докато се спускахме с колата обратно към Асеновград. Мислехме да отидем до църквата "Света Троица", за да видим параклиса на свети Мина вътре в нея. Но на мен ми дойде наглата мисъл да помоля нашият добър вълшебник да ни пусне в пещерата на Али Баба, за да се порадваме на съкровищата й.

Какво щастие! Каква радост! Какво с нищо не сравнимо чувство! Нашият мил приятел, сбъдваш желания прави обкови на икони. И, с щедростта на огромното си сърце, ни позволи да надникнем в ателието му. Ах! Ах! Нали разбираш какво искам да кажа, но не мога да изразя?

Влязохме в двора. А покрай пътечката към ателието наредени камъчета. Красиви, заоблени, ръбести, като мозайка, като яйца на динозавър, блещукащи черни... Ние знаехме, че нашите домакини са рибари и запалени катерачи на чукари, та не се изненадахме. Но се оказа, че зад тези камъни може би се крие нещо друго, което научихме по-късно.

Била съм на курс по иконопис. Още преди да осъзная влечението си към рисуването и визуалните изкуства. Била съм на курс по иконопис два пъти. Но за това, което ще видиш в неразтребеното ателие на жив иконописец не може да те подготви никакъв курс. Видях как се рисуват икони конвейрно. Това не е нещо лошо, иконите не са с по-лошо качество. Просто е по-удобно така.

Видях дъската за новата икона и обкова за нея, в процес на работа. Бях си представяла, че металният лист се поставя на някаква, примерно, дървена матрица, удря се отгоре с дървен чук няколко пъти и хоп! обковът е готов. Изказах мисълта си на глас, а таткото-домакин посочи сина си и каза: "Ето я матрицата!"

Сега, ето как се прави обков: Взима се някаква дъска, приличаше на талашит или ПДЧ, залива се с асфалт, слага се отговре ламарината за обкова, но така че краищата й потъват в асфалта, за да не мърда. Минава се с молив по-важният контур и се почва едно почукване с чукчето и инструментите. После се обръща и се минава откъм опаката страна на някои места. После пак се работи отпред. С горелка се стопява асфалта, да остане само ламарината. Полага се среброто и златото и е готово. На приказки бързо става, нали! Но си е тежка работа. Да рисуваш икона, да правиш обков за икона и тежка, трудна работа. Единодушно се съгласихме, че е работа, която можеш да вършиш само с молитва. И при тези думи нашият вълшебник-домакин ни обърна внимание на молитвата преди рисуване на икона, която висеше в рамка на стената, преписана с красив, нечетлив почерк.

Видяхме и въдиците, опряни на един шкаф. Въдиците са важни. Да прекарваш време сред природата, близо до вода е важно. Не ме карайте да обяснявам. Знам, че ти няма.

Видяхме камъни, шикалки, дори аметист, които стриват в хаванче  и използват за рисуването на иконите. А, ако обгорят минералите с горелка, се получава по-тъмен оттенък. Готовите минерални бои стояха в чашки с надпис. На всяка чашка беше отбелязано от кое населено място е охрата или какъвто е там цвят.  А емулсията, от жълтък и бяло вино, стоеше в бурканче с капачка в очакване работата да бъде подновена.

Показаха ни също дъската за новата икона, която отново била открита при една от разходките им сред природата. Удивителна е връзката на тези хора със заобикалящата ги природа и начинът, по който тя им съдейства в изработването на прекрасните им икони.

И черешката на тортата беше, че вътре в дома им стените бяха целите в икони тяхно производство. Да, не на всички обущари децата ходят боси. Друго важно нещо, което държа да отбележа е, че те обичат и дарения да правят.

Разбираш ли какви хора са!!! Прекрасни! И аз им бях на гости за един ден. Ще изкупвам този един ден с години патила. Не може иначе. Твърде хубаво беше, да е без пари.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...