вторник, 8 март 2016 г.

Празник! :)

Вчера бяхме на две тържества по случай осми март. На малкия батко от 16.30 и на големия - от 17.30. Много беше натоварващо и като тичане от едното място на другото, и като емоции. 

Прави ми впечатление как хората са се постарали да си повдигнат духа след дългата зима с нейните къси, студени дни. Първи март, осми март, сякаш неслучайно и националният празник влиза в тази поредица. Колко е приятно да вървиш по улицата и хората да те поздравяват. Подаряват ти усмивка, цвете... И се радваш, че си жив, че отново е пролет.

Е, може и да решиш, че си нещо повече от тях. Да извадиш цедката за онзи комар от Евангелието. А може и просто да проявиш любов и да не разваляш празника. Защото, който има Христа, не се бои от нищо. А и как да очакваме хората да влязат в храма, ако там ги посрещат само някакви луди, които сакън да не поздравиш с някой празник, който не е в църковния календар. Луди, които се боят от бял и червен конец...

С тези думи навивам сама себе си, защото съм се оставила да ми повлияят приказки за това колко вредно е от духовна гледна точка да ти окичат или подарят мартеница, как трябва да просвещаваме жените, че на Благовещение е истинският празник на жената и майката. Но аз искам да обичам хората, да споделям радостите им, да бъда една от тях. И не смятам, че Господ Иисус Христос ще го приеме като отричане от Него, ако приема мартеничка за подарък. Все пак здравето разчитам да ми даде Той, а не конците, които отиват в кошчето за боклук, когато аз реша, а не на цъфнало дръвче, когато видя щъркел.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...