понеделник, 21 март 2016 г.

Неделя втора на Великия пост - на св. Григорий Богослов

НЕДЕЛЯ ВТОРА - НА СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

Бог е предвечна и присносъщна светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенствуване, духовни подвизи и свето безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и днес чествуваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски - велик поборник за православната вяра и най-изтъкнатият представител на онова духовно-съзерцателно движение през 14. век в Източната църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.

Нека днес накратко да се запознаем с живота и учението на св. Григорий.

Този боголюбец се родил към края на 13. век от знатни, благочествии и духовно просветени родители. Свети Григорий получил добро християнско възпитание и високо за онова време образование. Още от малък останал сирак. Грижата за издръжката и възпитанието на осиротелите деца поела духовно просветената му майка. Още от рано Григорий проявил склонност към съзерцателен живот. Макар и още младеж, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълнолетен, решил напълно да се отдаде в служение на Бога. Заедно с двамата си братя Григорий заминал за света Гора, която по онова време била цветуща духовна градина и крепост на православието. Майка му, заедно с деветте си дъщери, също приела монашество.

В Атон младият монах Григорий се поставил под духовното ръководство на старец Никодим. Цели осем години този опитен старец въвеждал и възвеждал Григорий в духовния живот. След смъртта на Никодим, Григорий се заселил в лаврата на свети Атанасий Атонски. Тук в продължение на десет години прекарал в най-строг аскетичен живот. Чрез пост и молитва, в безмълвие и съзерцание, той все повече възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.

По това време в Атон дошъл от Калабрия (Южна Италия) един монах на име Варлаам - човек учен и добре запознат с древногръцката философия. Оначало между Варлаам и Григорий се завързала тясна дружба. По-късно обаче Варлаам започнал да упреква Григорий за неговите исихастки разбирания. Постепенно споровете между двамата  учени монаси достигнали до остра словесна борба. Оказало се, че Варлаам споделял погрешно учение по въпроса за същината и свойствата на Бога и за възможностите и начините на Богообщението. Оказало се също, че тези двама монаси били ученици на две различни школи: единият - на схоластиката, а другият - на мистиката и следователно различно мислили и чувствували.

Възгледите на Варлаам внесли смут всред светогорските отци. Споровете между Варлаам и Григорий излезли от пределите на св. Гора и достигнали до Солун и Цариград, като възбудили и тук духовете. В Цариград бил свикан събор, на който двамата противници изложили своите възгледи по спорните въпроси. Тук борбата взела ожесточен и драматичен характер. В спора взели участие и мнозина видни богослови. Оначало Варлаам имал успех. На негова страна бил и самият патриарх Йоан Калека. Св. Григорий бил хвърлен в тъмница. Борбата продължила; в края обаче връх взело учението на св. Григорий. Патриарх Калека бил свален, а Варлаам бил осъден като еретик. Сухата и остаряла вече схоластика трябвало да отстъпи мястото си на мистиката. Св. Григорий бил оправдан и наскоро след това (1349) бил избран за солунски архиепископ. Като архиепископ той проявил плодовита архипастирска и книжовна дейност. Написал много съчинения, някои от които не са достигнали до нас или още не са открити.

Св. Григорий си спечелил име на учен  богослов и голям поборник за православната вяра. По нрав той бил кротък, благороден, винаги въздавал добро за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил добродетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство и пророчество и с дара на постоянния покаен и умилителен плач, от който се повредили очите му. Починална 14.11.1359 г. на 63-годишна възраст. Осем години след смъртта му бил причислен към лика на светците, а малко по-късно било наредено да бъде чествувана паметта му на днешния ден - Неделя втора на св. Векили пост. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, учител и твърдина на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, проповедник на благодатта и свещен орган на премъдростта.

В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама? - В основата си то е учението на древните отци-мистици, но в ново осветление, извостно под името исихазъм. Пръв проповедник на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама. Учението на исихастите в най-кратки черти е следното:

Богообщението, както вече се каза, е същина и крайна цел на религиозния живот. То се постига в три последователни степени: "Праксис", т. е. практическа духовно-нравствена дейност, "теория", т. е. духовно съзерцание и "екстасис", т. е. духовен възторг. Праксисът, по-специално, е упражняване на волята във въздържание от плътски наслади, в пост, бодърствуване, молитва, смирение, сърдечно съкрушение, телесен труд, дейна любов, послушание и търпение. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните  страсти, за да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща. Теорията се състои в духовно самовгълбяване, в разсъдителна или т. нар. "умна" молитва, провеждана в пълно мълчание, което довежда до безстрастие, богопознание и постигане на божествените тайни, до които човешкият ум иначе не може да се възмогне. Екстасисът е върховна точка на духовния живот. Той е постигане на благодатно въздействие на Св. Дух, божествено озарение, свързано с особени чувства на блажена радост и благодатен мир, свещен възторг, сърдечен полет към божествените висоти, влизане в общение с Бога, сливане с Него. Така човек още тук на земята се обожава, т. е.  прониква се и се освещава от Божеството, става причастник на нетленната и невеществена Таворска светлина. Св. Григорий в противовес на Варлаам и на тогавашните богомили учил, че човешкото тяло, ако и да е повредено от греха, то е Божие творение и храм на Св. Дух и следователно - способно към обожение.

Победата на св. Григорий над Варлаам имала благоприятни последици. Под знака на исихазма се сложил цялостният църковен и културен живот. Исихазмът бил нова свежа струя, която богато и благодатно оплодила духовния живот.

Св. Григорий Палама и неговото учение намират оправдание в думите на Господ Иисус: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8) или "Който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам" (Иоана 14:21). То е потвърждение на онова, което някога св. ап. Павел сам бе изпитал като засвидетелствува реалността на ония неща от духовния свят, които човек не може с думи да изрече (2Кор. 12:4). Св. Григорий се яви като нов Павел, който можа по пътя на исихията да достигне най-висшата степен на богообщението и богоозарението при условията още на тукашното ни битие. Подобно на св. Григорий и други боголюбиви души по пътя на безмълвието и подвизите са достигнали състояние на богоозареност и боговидение. Да спомним само за преп. Теодосий Търновски и преп. Серафим Саровски. Първият бил видян от своя ученик Евтимий във време на молитва да гори като огнен стълб, а вторият, също по време на молитва, озарен от благодатта на Св. Дух, блестял по-ярко от слънцето в неговия обеден блясък.

Като празнуваме днес паметта на св. Григорий Палама, нека изпросим светите му предстателни за нас молитви и да го възпеем с похвалните слова на днешната му светилнична песен:

"Радвай се, похвала на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, връх на учителите, глъбина на словото! Радвай се, органе на деянието, краен предел на боговиждането и изцерител на човешките недъзи! Радвай се, храме на духа! Радвай се, отче, ако и да си умрял, още живееш!" Амин!

Към съдържанието на Синаксар: http://hristianche.blogspot.bg/p/blog-page_40.html
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...