Иконата за оцветяване: http://hristianche.blogspot.bg/2016/02/blog-post_10.html
Кондак:
Преподобен в благодатта на свещенството, славни, светло си украсил Църквата с божествени страдания, които доблестно си приел за Христа, радвайки се, Харалампие, честни всемирни светилниче, осияващ краищата на вселената като непобедим.
Скъпи деца, свети свещеномъченик Харалампий, живял в края на втори и началото на трети век в град Магнезия (днешна Гърция).
"Свещеномъченик" е свещенослужител, който е претърпял мъчения заради вярата си в Христа и като е доказал вярата си в Бога чрез това, се е преселил навеки при Него.
Свети Харалампий не е бил обикновен свещеник, а епископ. Това е особено високо служение. Епископът се грижи за душите на другите и им служи за пример. На него разчитат не само миряните, обикновените хора като Вас, но и свещениците. Той бил мъдър и съвестен свещенослужител и Бог му дарувал да доживее до 113 години. Представете си най-възрастния човек, когото познавате. Ваша прабаба или прадядо, някой съсед. Какво виждате? Бели коси, немощно тяло, умът не е свеж и често забравя... Не такъв бил свети Харалампий. Въпреки необичайно големия брой на годините си, той не спирал да се труди на Господнята нива. Грижел се да отклонява хората от опасния път на езичеството и идолопоклонничеството. Той разумно ги убеждавал да не принасят жертви в езическите храмове на бездушните идоли, които са дяволи и бесове. Защото не подобава да се отдава на тъмните, зли духове почит като на добрия, светъл Бог.
За съжаление, римският император Север, който управлявал по онова време, бил езичник, не харесал думите на светията и заповядал да го арестуват, съдят и измъчват.
Императорът разчитал, че свети Харалампий ще предпочете да поругае Бога, отколкото да търпи мъченията. Или, че ще остане без сили заради мъченията, ще вика, ще моли палачите за милост, ще припадне, ще издъхне. Но сбъркал. Нито едно от тези неща не се случило със свети Харалампий. Той запазил съзнание и без да отрони и един вопъл от устата си, благодарил на мъчителите. Можем ли да си представим това ние, които заради една обидна дума понякога се сърдим с дни? Свети Харалампий знаел, че мъчителите могат да наранят тялото, но не и душата и, докато тя е вярна на Христа, няма от какво да се притеснява. И не само. Колкото повече те изтезавали тялото, толкова по-усърдна била неговата молитва и толкова повече душата укрепвала. Това, разбира се, не станало, само заради усилията на свети Харалампий. То било Божие чудо: Бог му дал сили да изтърпи мъченията до край. Като виждали това и много други чудеса, които Бог извършил чрез своя раб, и самите палачи, и страничните наблюдатели разбрали, че само Господ Иисус Христос е Истинският Бог. И не може да се сравнява с бездушните идоли, които нямат сила да се разпореждат с живота и смъртта.
Начинът, по който завършил мъченическият подвиг на св. Харалампий бил поредното чудо. Царят заповядал да отсекат главата на свещеномъченика. Той се помолил на Господа за всички хора, които ще живеят на онова място, Божията благодатна сила да е с тях и никога нищо да не им липсва. След това, преди още палачът да вдигне меча, св. Харалампий мирно предал душата си Богу.
Да кажем и ние с вяра и любов: "Свети Харалампие, моли Бога да наследим вечния живот!"
Послепис: Два любими момента от пространното житие:
- Всички питали свети Харалампий: "Ти Христос ли си?", защото той с такова търпение търпял мъченията.
- При вида на благия старец палачите се смутили и го уговаряли да избегне мъченията, но нали, както казва свещеното Писание: "Тялото е немощно, а духът е бодър."
