Думата "синаксар" е гръцка и на български ще рече сборник от проповеди или само отделна проповед за някой празник, посветен на някое свещено събитие или светия. Обикновено синаксарите са поместени в Триода и Пентикостара - след шестата песен на канона на утрената. Синаксарите излагат историята на празнуваното събитие или живота на някой светец или разкриват някоя вероучителна истина. Синаксарите се предшествуват и завършва с подходящи стихове. Писани са от различни проповедници, живели през средните векове. Те носят характерните белези на тогавашното литературно и проповедническо творчество - витийство, особени риторически обрати на речта, свойствени на тогавашния литературен вкус, търсене и разкриване на тайнствен иносказателен смисъл на факти, събития и лица. Славянският превод е направен буквално от гръцкия оригинал, съобразно особеностите на гръцкия език и затова на места трудно се разбира смисълът на дадена фраза. Допуснати са и някои исторически неточности. Пред вид на това при превеждането им на български преводачът се е старал да направи мисълта ясна и точна, да избегне някои несвойствени на съвременния литературен вкус маниери, да изпусне някои излишни пасажи и на места да перифразира и предаде със свои думи текста. При превеждането преводачът е имал под ръка и румънския превод и някъде е дал предпочитание на по-съкратения румънски текст. Така, смятаме, синаксарите получиха по-съвременна форма, съобразно вкуса и духовната подготовка и умствена нагласа на съвременния християнин.
ПРЕВОДАЧЪТ
+ Макариополски епискор д-р Николай
Към съдържанието на "Синаксар"
