"Щом любов нямам..."

- Много се дразня на мъжа си, много му викам, - споделя ми. - Трябва да се смиря.
- Обичай го. Любов трябва - казвам.

Лесно е да решим, че сме се смирили, сами себе си да заблуждаваме. Пък и така вниманието пак е върху нас самите, един вид егоизъм: ще се понапъна и великодушно ще изтърпя кусурите на другия. Не го търпи. Гали го, разбери го, обичай го такъв, какъвто е. Обичай го така, както той сам се обича. Не, повече. Както  го обича майка му. Не, повече и от това. Както го обича самият Бог.