Отдавна споделям мнението, че е глупаво да не хващаш никаква работа на празник. Че по-добре да переш и готвиш, отколкото в празнотата си да осъждаш и клеветиш, примерно.
И все пак, напоследък се замислям за значението на "съботата" като ден, който трябва да се посвети на Бога. Знаете ли, че християните в Тексас, които са отивали във Фредерисбърг на служба са имали специални неделни домове? Къщички, където да отпочинат от работната седмица, да се посветят на Бога. Това са били фермери, изминали не малък път от ранчото до големия град и храма.
Каква голяма нужда имаме ние от такива неделни домове! Със ставането главите ни бръмчат от стотици звънчета: "Давай! Давай! Бързай! Бързай! Не забравяй! Това! Другото! Третото!" В главата ни е само АЗ! АЗ! АЗ! А Бог стои на върха на езика ни и чака, но ние сами не Го пускаме по-навътре. Нито в мислите, нито в сърцето...
ПП Бог наказва, когото обича. :-) С Мария сме в болница. (Повлиява се добре от лечението.) Явно Господ чете блога ми и това е Неговият коментар.
+++
Замислих се дали пази шега в последното изречение е уместна. Перефразирах го на: "Явно Господ вижда доброто ми намерение и това е Неговият начин да ме възнагради за него и да подпомогне усилията ми." И разбирам, че е по-подходящо така да се изразя. Благоговейният изказ е нещо мъничко, което да дарим на нашия Бог за всички незаслужени Негови благодеяния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!