Рилски манастир

Днес го посетих  за  втори  път, но преживяването  е  много по-интензивно. През целия път усещахме подкрепата  на  св.  Йоан Рилски. Чувстваме се отпочинали, обновени, готови за  предизвикателствата  на поста.

Самото пътуване беше  много  интересно. Беше приятно пак  да минем по  детелината  на Дупница. Три пъти, защото на връщане объркахме пътя. :-) Надявам се да свързвам този град не  с  фармация и олющени, опушени  заводи, а  с извисяващата се зад него  планина и красивия висок, каменен мост.

Видях Самоков за пръв път. Ще запомня стръмните му улици и пешеходци, които пресичат  лежерно в мрака без да се огледат, (Навярно  не  са  шофьори...)

Боровец, о, Боровец. О,Боровец! Всеки път, когато  ям  вафла Боровец, ще  си спомням дърветата гиганти, които  сякаш черпят сили директно от Рая.

Сапарево, сгушено като котенце в скута  на планината.

Манастирът - красив, но скромен, чист, спретнат, непокварен от многото посетители. Дървените стъпала пред стасидиите, изтъркани от краката  на богомолците.

Стенописите - ярки, детайлни, надпреварващи   се да разказват история  след  история. Архитектурата  - разчупена, дори закачлива.

Света Богородица Осиковица. Дребничка, оградена  от  сомн светии.

Мъничката  рака  с мощите. Сякаш в нея е  положен младенец.  А колко  сили  дава! :-)

Музеят! Касата на манастира с многото ключалки, турските фермани, първият български  глобус, огромното  руско четвероевангелие, изящни  икони, едната с проядена от годините дъска, но образът на Богородица и Младенеца - непокътнати, медните щампи и машините за  тях. Рафаиловият  кръст  на  живо!

Сигурна  съм, че  изпускам нещо, сигурна съм, че изпускам всичко. Само си  мечтая този ден  да се повтори. Прекрасен! Прекрасен!