събота, 20 септември 2014 г.

Кой какъв е?

Обхваната съм от желание да пиша за децата. Може би защото те  са първата ми грижа. А може би, просто защото това е личен блог - онлайн дневник.

Искам да запиша кой какви наклонности има, за да видим как ги  е развил по-нататък.

С Тони експериментирах и му купувах универсални играчки. Такива, които  са подходящи  и за момче, и за момиче - строители, музикални кутийки, книжки, плюшени животинки... Вкъщи нямаше нито  една кола,  нито  един пистолет, докато на около 11 месеца Тони не свали капака на кошчето, за да може да го бута по пода  и да ръмжи. Експериментът беше закрит и детето  се сдоби с всякакви размери  коли, включително 2-3 вида, на които да се  качва и да  шофира. Да, именно шофира. Изумена бях да го видя как завива към улицата, гумата стига края  на тротоара, но, с ловка  маневра, детето  я връща обратно  и ме оставя да  се  чудя как не си  е  разбило главата.  За разлика от него, Илия само  вчера  падна  пет пъти  с колелото.

Тони беше на  годинка, когато почна да "рисува".  Разбира се в  началото почти всичките му  картини представляваха  коли. Още  на две години правеше хубави, макар  и неправилни  кръгчета. Автомобилите му бяха снабдени с гуми навсякъде, дори  и на покрива. Всъщност най-вече на покрива. Следващата му голяма страст бяха конете. Напоследък не е сядал да рисува. Защо  ли?
Като при всеки чувствителен човек, рисунките са неговия отдушник, начинът да направи действителността по-лесно  смилаема. Дали оставянето на рисунките е знак, че се е поуспокоил?

Моето малко момче, Илюшката, щом пролази първата му любов бяха кабелите. Тази любов към кабелите преля в мания да натиска  копчета  и да работи  на компютъра. Ако му покажа как, той би се оправил  сам да си пусне филмче или да влезе в интернет, но на крехката възраст   от 3 години и половина няма как да допусна това. Не казвам, че Тоничката не би се справил, а по-скоро, че няма интерес.

Друго, което  не може да не забележи човек у  Илия е неговата артистичност. Дали защото, като малък,   след като покаже на нашите приятели как прави кончето,  рибката, тигърчето, слончета,го  питахме: "Как  прави гъзето  на Илия?" А  той щастливо пръцкаше с уста, защото винаги беше възнаграждаван със смях. Знам, да, доста незряло от моя страна.  Срамувам се.

Илия има силен  глас. Непрекъснато му повтаряме: "По-тихо, по-тихо!" Но без особена полза. Знае наизуст много песнички - от мен, от яслата, от филмчета. Бързо ги запомня и спонтанно ги тананика. Има любими реплики  от смешни моменти във филмчетата. С радост ги повтаря и се смее бурно. Например: "Чичо  Пумба идвааааа!" и "За теб съм господин Прасе!" Изобщо артистична натура, но в посока различна от брат си. Все още  не държи стабилно  химикала и не може да рисува кръг. Чак започнах да се чудя дали не  е левичар. И с  двете ръце рисува еднакво нескопосано.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...