петък, 19 септември 2014 г.

На лъжата краката са къси

Доскоро Тони казваше: "Пошегувах се!", но от няколко дни чувам само : "Излъгах те!" В такъв момент разбирам, че детето е порасло, а аз нещо съм изпуснала. Лесно е да послушаме съвета да не му го натякваме, за да не влошим нещата. Но всъщност нещата се влошават, ако не взимаме мерки. Не можем да оставим детето на собствената му съвест, защото съвестта също има нужда от храна.

Има много неща, които да кажем, за да убедим детето, че лъжата е нещо грозно, че ще му вгорчи живота и лъжа след лъжа - така както се редят тухлички - издига стена между себе  си и любимите си хора.

Говоря и знам - още много пъти ще трябва да повторя, докато навик ни стане доверието и честността. И си спомням как детето намери чужда количка, но не я взе, а я остави обратно в тревата. И ми става малко по-добре.

ПП В блога на Мария Комкова скоро прочетох как едно  от  големите деца учи малките, че няма нищо скрито, което да не стане явно. Това е на път да се превърне в крилата фраза и у дома.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...