Когато "Твоята десница ме поддържа" (Пс 62:9), се чувствам дълбока и спокойна като планинско езеро. После внезапно "скриваш лицето Си" (Пс 103:29) и се обърквам и всяка крачка по пътя се колебае от мъчителна несигурност.