сряда, 2 октомври 2013 г.

Да бъде Твоята воля

Колко пъти на ден казваме "Отче наш"? Поне три пъти, нали? Всеки ден. Понякога и повече, ако отидем на служба. Особено през Великия пост. И всеки път обещаваме да се смирим пред Неговата воля. И всяка просба завършваме със същото обещание: "Не както аз искам да бъде, а както Ти!"
А колко пъти сме спазили това обещание? Неизмеримо по-малко...

Малко утешение със стихотворение на св. Николай Велимирович от "Езерни молитви":

Има ли ден от изминалите, човече, който да 
желаеш да ти се върне?
Всички ти се галеха като свила и всички се
размъкваха като паяжина. Като мед са те 
посрещали, като смрад си ги изпращал,
пълни с измама и грях до капака.
Гледай, всички локви под месечината лъщят като
огледала. И всички дни, осветлени от лекомислието
ти, лъщят като огледала. Но когато крачеше от
един ден в друг, лъжливите огледала се пръскаха
като тънък лед и ти газеше през киша и блато.
Може ли ден, комуто утрото и вечерта са предели
да бъде Ден?
Господи светлоносни, за друг ден копнее моята душа,
измъчена от измами: за деня без предели и нощни
сенки. За Твоя ден, който наричах свой, когато 
бях едно с Тебе.
Има ли, човече, щастие за теб, което би желал да ти
се върне? От две залъгалки с еднаква сладост,
втората е противна. От вчерашното щастие, турено
на днешната трапеза,извръщаш глава с досада.
Дадени са ти само мигове щастие, за да те нажалят
с намека за истинското щастие в скута на 
неизменно Щастливия, и векове нещастие, за да те 
пробудят от грозното играло на измамата.
Господи, Господи, едничко щастие мое, готвиш ли 
жилище за отрудения Си богомолец. 
Господи, младост моя неостаряваща, в Теб ще се
умият очите ми и ще светнат по-силно от слънцето.
Сълзите на праведника грижливо събираш и с тях
световете подмладяваш.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...