сряда, 7 август 2013 г.

Духовна борба, старецът Паисий

И вие ли като мен се чувствате като човек, който е измръзнал и се мъчи да се завие с одеяло, което е твърде малко? Покриеш краката, студено ти е на рамената. Вдигнеш да покриеш носа, краката ти щръкнат навън. Свиеш се на топка, духа ти в гърба. Но слава Богу за всичко! Ето едно "бонбонче" от стареца Паисий за утеха:

Правилната изповед
- Защо понякога, макар че съвестта ни изобличава, не се борим достатъчно, за да се поправим?
- Това може да се дължи и на душевна сломеност. Когато човек е в паника поради някое изкушение, иска да се бори, но няма вътрешно разположение, липсва му душевна сила. Тогава трябва да възстанови вътрешното си състояние чрез изповедта. Чрeз нея той получава утеха, укрепва силите си и с Божия помощ намира в себе си кураж да поднови борбата.  Ако но се възстанови по този начин, тогава може да го сполети ново изкушени и както си е омърлушен, още повече се сломява, помислите го задушават, отчайва се и след това въобще не е в състояние да се бори.
- А ако това се случва често?
-  Ако се случва често, тогава човек трябва и често да възстановява вътрешното си равновесие, да открива сърцето си пред духовника, за да получава кураж. И когато се възстанови, трябва да пусне машината на пълен ход, да се подвизава любочестно и интензивно, за да духне под опашката на дангалака.
- Отче, ако не чувствам необходимост от изповед, коя е причината за това?
- Навярно не наблюдаваш себе си. Изповедта е тайнство. Отивай при духовника и просто изповядвай греховете си. Мислиш, че нямаш ли? Нямаш ли инат? Нямаш ли егоизъм? Нима не нараняваш сестрите си? Нима не осъждаш? И аз това изповядвам: "Раздразних се, осъдих...", и духовникът ми прочита разрешителна молитва. Но и малките грехове тежат. Когато отивах на изповед при папа Тихон, нямах никакви сериозни грехове и  той ми казваше: "Пясък, детето ми, пясък!". Малките грехове като се съберат, образуват купчина пясък, която обаче е по-тежка от един голям камък. Ако някой е извършил голям грях, той мисли постоянно за него, кае се и се смирява. Ти имаш множество малки прегрешения. Обаче, ако сравниш условията, в които ти си израсла, с условията, при които е израснал другият, ще видиш, че си по-лоша от него. Освен това се старай да бъдеш конкретна в изповедта си. Не е достатъчно да кажеш само: "завиждам, гневя се" и т.н., но трябва да да изповядваш конкретните си падения, за да получиш полза. (Не трябва да се изповядват подробно само плътските помисли, както всички свети Отци получават - б.пр.) А когато се отнася за някой тежък грях, например лукавство, тогава човек трябва да разкаже и конкретно какво е помисли и какво е извършил. Иначе все едно се подиграва с Христа. Ако не изповядва истината пред духовника, ако не разкрива пред него грешката си, за да може да получи помощ, тогава получава вреда подобно на болния, който причинява голямо зло на здравето си, когато скрива болестта си от лекаря. Ако когато човек излага всичко, както си е, тогава духовникът може да го опознае по-добре и да му помогне по-резултатно.
Освен това, ако човек постъпи несправедливо или нарани с държанието си някого, трябва първо да отиде и смирено да му поиска прошка, да се помири с него и след това да изповяда падението си пред духовника, за да получи разрешение на греха. Така идва Божията благодат Ако изповяда греха си пред духовника, без предварително да е поискал прошка от човека, когото е наранил, не е възможно да получи душевен покой, защото не се е смирил. Изключение е възможно само ако другият, когото е наранил, вече е умрял или не може да го открие, за да му поиска прошка, та дори и чрез писмо. Ако обаче има в себе си разположение да търси прошка, тогава Бог му прощава, защото вижда разположението му.
- Отче, ако помолим за прошка, но не ни я дадат?
- Тогава да се молим Бог да смекчи сърцето на другия. Обаче има възможност Бог да не съдейства да се смекчи сърцето му, защото, ако ни прости, може отново да паднем в същия грях.
- Отче, когато човек извърши сериозно прегрешение, допустимо ли е да не го изповяда веднага?
- Защо да го оставя? За да вкисне ли? Когато има нещо развалено, колкото повече го държиш, толкова повече се разваля. Защо трябва да чака да минат един-два месеца, за да отиде и да го изповяда на духовника си? Трябва да отиде възможно в най-скоро време. Ако човек има кървяща рана, ще чака ли да мине месец, за да почне да я лекува? Нито пък трябва да изчаква момент, когато духовникът ще има повече време, за да му обърне повече внимание. Нека изповяда веднага този грях, а когато след това духовникът има повече време, тогава нека отиде, за да обсъди например на спокойствие някой проблем и т.н.
Не е нужно много време, за да опиша положението си пред духовника. Когато съвестта работи нормално, тогава човек може с две думи да обрисува състоянието си. Но когато в душата му цари смут и обърканост, може да говори много и пак да не успее да опише състоянието си.

"Духовна борба", старецът Паисий, Зограф, 2011, стр. 223-5
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...