събота, 3 август 2013 г.

Между вчера и утре

Когато ми стане много трудно да видя цялото, вторачена в детайла, се насилвам да си припомня, че не е само това едно нещо, което ме притеснява в момента, че има още много други, дори по-важни неща. И започвам да се обаждам на всички приятели, които имам.

Когато в семейните отношения започват да прехвърчат искри и има опасност да изгърми някой бушон, си припомням хубавите ни мигове заедно и така сърцето ми се стопля. Като среднощните ни разговори по телефона, причастието преди венчавката и забравената черна подплата под снежнобялата булчинска рокля.

Когато си мисля, че ми е много зле в някое изкушение, си спомням за някой, който е още по-зле. Като жената, която е сериозно болна от сърце и всяка сутрин се буди с благодарност към Бога заради чудото, че и днес е жива. А после със сълзи на очи ми се извинява, че ме е натоварила, когато ми е дала толкова много!

Когато мислено се потупвам по рамото, се  насилвам да си спомня Кой дава рамене и на Кого подхожда да ги потупва. По молитвите на стареца Паисий!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...