петък, 12 април 2013 г.

Невидимото убийство


НЕВИДИМОТО УБИЙСТВО
Четвъртък, 11 Април 2013 09:40 | Написано от Презвитера Александра Карамихалева в. Църковен вестник, рубрика "Личност и семейство" , бр. 7/2002 г. |  
България-новинарски блок

 В днешно време да се говори за брака като за свещен съюз между един мъж и една жена, се счита за акт на дискриминация по отношение на т. нар. сексуални малцинства; да се говори за прелюбодейството и блудството като за тежки грехове, се счита за ретроградност, а всяко изказване против абортите се тълкува като посегателство върху свободата и правото на жената на избор.

Днес това право на аборт се смята за напълно естествено както от юридическа, така и от морална гледна точка и се защитава от държавата, от съдебната система, медиите и болшинството хора. За съжаление, объркани от лъжливия дух на нашето съвремие, дори вярващи християни считат, че абортът е чисто медицински проблем, нямащ отношение нито към нравствеността, нито към тяхната вяра и спасение. Отношението на Православната църква към този важен проблем дава на членовете й ясни ориентири, които да им помагат да определят своето поведение, на света ­ свидетелството на Истината, съхранена в пълнота в съкровищницата на светото Православие.


Отношението на Църквата към аборта

Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я (Бит. 1:28), в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед. Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли (Дидахия) във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай... не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се...

Посланието на св. ап. Варнава е не по-малко категорично: Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди.

Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях.

Според св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.

Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.

Сто години преди тях Тертулиан пише по въпроса кога зародишът става човек: Възпрепятстването на раждането на плода у нас се счита равнозначно на убийство. Пък и действително, не е ли все едно дали изтръгваш душата от тялото, или не я допускаш да се оживотвори?

Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената извършила аборт, а и мъжът, който я е подтикнал, носи вина за греха.

Макар че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед Не убивай и втората най-важна Христова повеля Възлюби ближния, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!

Кога започва животът? При зачатието или след имплантацията няколко дена по-късно, когато започва да бие сърцето (около 24-я ден) или на шестата седмица от бременността, когато вече се долавя мозъчна дейност, когато зародишът достигне в двадесетата седмица, т. нар. състояние на жизнеспособност и може да оцелее извън утробата, или едва след раждането?

Дори най-упоритите поддръжници на аборта не отричат, че още във втория месец бебето притежава всички органи във функциониращо състояние. Не можем да приемем тяхното твърдение, че нероденото дете не е пълноценен човек. Никое човешко същество не е в пълна мяра личност, човек, но всички хора са в процес на развитие, на възрастване към Бога и притежават потенцията да станат човек в пълна степен, т. е. да достигнат единство с Бога. Затова и роденият и нероденият са еднакво ценни за Бога и нужни за Божието домо-строителство.

Изумително е до какво извращение е достигнало човешкото съзнание да гледа на аборта като на обикновена хирургическа операция, която засяга жената, но не и нероденото човешко същество! Вероятно жената, решила да направи аборт, се тревожи единствено Ще ме боли ли?, сякаш ще й отстраняват апендикс или болен зъб. Едва ли някоя си дава сметка на какви ужасни мъчения, способни да стъписат и най-ожесточения палач, подлага нероденото си дете.

Няма да описвам подробно различните способи. Най-общо те могат да бъдат разделени на два типа: 1) Такива, при които бебето се убива още в утробата на майката, като се разчленява, изгаря с химикали или се инжектира с отрова, а след това се изважда на части; 2) И такива, при които чрез изкуствено предизвикана родова дейност или цезарово сечение плодът се изтръгва жив, а след това се убива или предава за лабораторни изследвания. Тези методи ще добиват все по-голяма популярност, тъй като присаждане на органи или извличане на клетки за различни препарати може да става само от жив организъм.

Аргументите на защитниците на аборта


Ето най-употребяваните аргументи, приспиващи съвестта:

Ембрионът не е човек, а парче месо;

Плодът е част от тялото на майката и тя има пълното юридическо и морално право да се разпорежда с тялото си, както намери за добре;

Абортът е операция като всички други;

Абортът е даже морален и хуманен, защото земята е пренаселена, замърсена, светът е ужасен, животът тежък.

Само че и вярващи, и невярващи би трябвало да знаят, че макар и зависимо от тялото на майката, ембрионът е различно от нея същество със свои индивидуални характеристики, уникално и неповторимо. Това, че през целия си живот човек е зависим в съществуването си от другите, не им дава право да го убият, нали?

Вярващите прибавят към тези аргументи на мира сего и следните, т. нар. християнски:

Умрялото детенце е невинно и ще отиде направо при Бога сред мъчениците. Ужасна грешка, която позволява на родителите да мислят, че са направили добро на детето си, като са го изпратили направо на небето, вместо да се мъчи тук на земята. Само че тези деца, умрели некръстени, никога няма да видят Бога, защото никой без кръщение не може да влезе в Царството Божие.

Грешният свят ще бъде изкупен от кръвта на невинните жертви.

Ако абортът е грях, ще се покаем и всичко ще бъде наред.

Най-често решението за аборт се взема прибързано, без сериозно обмисляне. Съвременните хора са възпитани да избягват излишните усилия, а абортът е най-лесното решение ­ неколкоминутна манипулация и проблемът е решен. Жената и мъжът не си дават сметка, че убиват собственото си дете, нито са информирани как се извършва това.

Често се предприема аборт просто защото детето не влиза в плановете ни, а ние толкова държим сами да планираме и подреждаме живота си. Детето не е изрично пожелано, значи трябва да умре. А може би просто трябва да коригираме плановете си или да престанем да ги правим. Или пък себе си трябва да коригираме и да посрещнем с любов непожеланото дете?

"Нямам стабилна връзка", "съпругът ми е против", "нямаме жилище, стабилни доходи", "още уча", "трябва да направя кариера" и т.н. и т.н. Причини могат да се намерят, но нито една не е достатъчно основание да се отнеме невинен човешки живот. С малко повече вяра в Божия промисъл всеки от горепосочените проблеми е разрешим. Всяко дете, независимо при какви обстоятелства е заченато, е Божие създание, Бог му е вдъхнал дихание за живот и няма да го изостави, ще го освети при светото Кръщение и ще го обича.

За съвременното общество търпеливото понасяне на страдания или безропотното приемане на Божията воля е признак на слабост. Смята се, че страданията трябва да се избягват на всяка цена, че ако някой ти пречи да осъществиш намеренията си или да бъдеш себе си, заслужава да го елиминираш. Не е чудно, че се стигна до там, хората да премахват и собствените си деца, ако ще ги затрудняват, ако ще са пречка да удовлетворяват себичните си, егоистични желания. Каквито и социални, икономически, екологически и т. н. причини да се изтъкват за намаляване на раждаемостта в т. нар. цивилизовани страни, същинската причина си остава колосалната себичност обзела хората, егоизмът и гордостта.


Нежелана бременност

Когато свещеникът или православният християнин се сблъска със случай на нежелана бременност, трябва да положи усилия да помогне на жената да приеме детето си без страх от бъдещето, с повече смирение и вяра в Божия промисъл.

Да й помогне да мисли за детето в утробата си като за невинно същество, поверено й като скъпоценен дар, а не като за проблем, който трябва да разреши на всяка цена.

Да й помогне да го възприеме като пълноценно човешко същество, уникално и неповторимо, със специална роля за Божието домостроителство за спасението на света, а не като парче месо.

Да информира жената как се развива зародишът в съответната седмица от бременността.

Да я информира как точно се извършва абортът, какво става с телата на абортираните деца, каква е участта на душата на некръстения младенец, какви са последствията за физическото и духовното здраве на майката и на цялото семейство, че някои противозачатъчни противно на наименованието си не предотвратяват зачатието, а убиват и изхвърлят вече оплодената яйцеклетка.

Може би ще възразите, че това не е работа на Църквата, че за целта си има лекари, женски консултации, специализирани списания. Истината е, че отровата на материализма и незачитането на живота са проникнали навсякъде. Онези, които би трябвало да пазят живота, с лекота и без угризения го унищожават съзнателно или не знаейки какво правят. Ежечасно хиляди невинни младенци биват избивани. Това е не само социално, демографско или психическо зло, а и кръвна жертва на олтара на сатаната. С всяко убито дете неговото владичество се разширява в душите на всички, способствали за този аборт: жената, извършила аборта; мъжът, който я е подтикнал или подкрепил; свещеникът, който й е разрешил; политическите деятели, гласували съответен закон; социалните работници, препоръчващи аборт; магистратите, поддържащи правото на аборт; работещите в средствата за масова информация, скриващи истината за абортите; неправителствените организации, подкрепящи правото на избор; финансиращите и провеждащите изследвания за химически вещества, унищожаващи зародишите; поддържащите и провеждащите експерименти с живи деца в утробата или извлечени от нея; организациите за семейно планиране, чиято цел е демографска регулация чрез контрацепция, аборти и стерилизация; както и всички, които с мълчанието си и бездействието си съдействат на злото да тържествува и избива младенците ни.

Ако злото вече е сторено

Много хора просто не знаят, че абортът е тежък грях и се поддават на светските заблуди по този въпрос.

С проповед и просвещение свещеникът трябва да им помогне да разберат, че са извършили смъртен грях, да ги приведе и подготви за покаяние и изповед, да им помогне да постигнат мир със себе си и с Бога. За установяването на такъв мир често са необходими многогодишни духовни трудове.

Само дълбоко сърдечно съкрушение и искрено покаяние може да възстанови членството в тялото на Църквата Христова и правото на причастяване, подплатено с твърда решимост този грях да не се повтаря и да се работи за това и други да не паднат в него.

А любовта, от която са лишили неродените си деца, родителите трябва да превърнат в топла грижа за своите и чуждите деца.

http://www.globalorthodoxy.com/component/content/article/260-bulgaria-novini-news-publikuvani/63709-nevidimoto-ubiistvo.html
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...