МАМА
МАМА
Версия за печат
Версия за печат
Нинка казваше, че нейната майка е най-добрата от всички майки. Тя се грижеше за нея, обличаше я с хубави дрехи, водеше я на разходка, а когато беше мъничка, я приспиваше, като я люлееше в кошчето... Това беше много приятно.
Но и Нинка много я обичаше. Никога не я ядосваше. Искаше тя да е винаги здрава и бодра. Един ден майка й се върна от работа замислена. Като влезе в стаята, веднага седна на стола без сили.
- Мамо, да не си болна? – запита Нина.
- Не съм болна, детето ми. Много съм уморена –отговори тя.
- Почини си, мамо. Полегни си.
- Не мога, Нинче. Трябва да приготвя вечеря.
- Аз ще ти помагам – обеща доброто дете и го изпълни.
Когато майка й започна да бели картофи, тя й подаваше картофчетата. Това много я улесни и умората й започна да изчезва.
- Ах, колко ми е леко с твоята помощ – каза тя.
Това много зарадва Нинка и тя с още по-голямо желание започна да й помага. Прибра остатъците, хвърли ги в кофата и почисти масата.
Вечерта майка й подреди трапезата. Седнаха да вечерят. Баща й каза:
- Толкова вкусно ядене не съм ял досега. Как е приготвено?
- То е сготвено с много обич. Върнах се от работа уморена, Нинка ме съжали и ми помогна. Веднага умората ми изчезна – каза майка й.
Като чу това, Нинка с радост обеща:
- Мила мамо, винаги ще ти помагам, за да не се изморяваш.
Такава приятна и вкусна вечеря дотогава никой не помнеше. Всички бяха радостни. И това се дължеше на милостивото сърце на малкото дете, което много обичаше майка си.
Най-много обича майка си това дете, което я жали и й помага! Тогава то с радост изговаря най-топлата думичка – „мама”.
Източник:
„Православно букварче”
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!