петък, 4 януари 2013 г.

The Man Without a Face


Изглежда неволно зациклих на тази тема. Първо беше Doubt, а сега това. И все пак колко различни са тези уж толкова близки като тематика филми! Doubt оставя усещане за тежест и лош вкус. Не съм опитвала Йоркширски пудинг, но така си представям вкуса му.

"Човекът без лице" е друго нещо. Сякаш си хапнал ягодово парфе в слънчев летен ден. Хем е сладко, хем малко кисело, но ти оставя усещане за свежест и прохлада.

Филм за докосването на две души, за доверието, за чистата радост от искреното общуване, за раздаване на себе си без егоизъм. Но и за предразсъдъците и лицемерието, типични за света на възрастните,  които оставят сянка над всичко. Препоръчвам горещо.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...