четвъртък, 31 януари 2013 г.

Мълчанието ти говори

Мълчиш и гледаш упорито,
на ум ми тропваш с крак.
Мълчанието гласовито
сърцето ми раздира чак.

Мълча, а тихата молитва
в душата ти отеква, пак
лицето ти в усмивка грейва
и галиш ме със поглед благ.

От мен поет няма да излезе, най-много поетеса - рошава, разсеяна и разпиляна, но такива текстове се раждат спонтанно и крещят в теб, докато не ги покажеш на света... Явно многото четене на книжки в рими ми се отразява. :)
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...