Сняг

Вчера беше един от онези дни, в които всичко е на кантар и сякаш нищо не ти върви. Накрая везните се наклониха и рухнах в сълзи на ръба на отчаянието.

Толкова се старая да бъда добра майка, да отгледам здрави телом и духом, щастливи деца. Като четеш изглежда много лесно, но на практика как да ги възпиташ, така че хем да пречупиш волята им, хем да не ги потиснеш???

Завърших деня с акатиста на св Богородица Възпитание. http://hristianche.ucoz.com/5259/index.html

А тази сутрин ни очакваха закуска от тутманик, сняг навън и игри на чист въздух.

Направихме снежен човек - почти като истински.

Децата не искаха да се прибират, но бързо стана време за сън.

Всеки сняг ни носи обещание за ново начало на чисто. Нищо, че често под снега бързо започва да прозира вчерашната мръсотия, все пак остава надеждата за промяна към по-добро.