Малко смях

Източник: интернет

Нищу нямаше ми фчера,
ставам сутринта,
ф углидалуту са дзверя:
Бря, чи красута!!!
Викам - сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начервисам
и съ наглася!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са урочасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект?!
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш'вървя?
Момцити ку са натръшкат
кату мъ съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тоз акъл зер за три патки,
кату заблистя....
И къдету койт'ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
(пък ни съм таквас)
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Куркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкова прикраснуст,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)