Честно казано

Замислих се, че тонът на този блог има нужда да се промени. Не ми харесва, че някои неща звучат назидателно. Сякаш съм някоя непогрешима майка, съпруга и християнка. Не съм, но се надявам да ми простите, че не пиша за трудностите и неуспехите. За трудностите не мога да пиша, пък и нали целта на блога е да избягам от тях. А с неуспехите кой би се хвалил. Просто ми се иска да ви уверя, че ако се чувствате като най-лошата майка, домакиня и съпруга на света, не сте сами. Аз също често се чувствам така. И ако споделям с вас редките си добри попадения, нека не ви подвеждат. Не сте сами. На всички ни е трудно, но всяка трудност трае известно време и после има малко хубаво време до новата трудност.

Това исках да кажа: "Не сте сами!" Много майки преди вас са минали през същите затруднения. В това число и аз.