Вярвай в чудеса!

Животът е низ от чудеса. От първия ни ден до последния всяка секунда зад ъгъла ни очаква приятна изненада - нашето малко ежедневно чудо, понякога трудно различимо, но винаги неочаквано и даряващо радост. Друг път голямо и трудно за проумяване. Кой вид беше днешното? Кажете вие!

Още от миналата година, когато детето тръгна на градина, имам желание да купя нещо на тези мили жени, които се грижат за него през деня. Все не можех да реша какво да купя. И снощи както си разглеждах снимките на племеницата от детската градина, ми направи впечатление, че в тяхната стаичка има икона, а в нашата стая не съм забелязала. Преди да заспя лежах в леглото и се чудех каква икона да избера. Почудих се за Въведение Богородично, но на нея има много елементи... Сетих се, че децата обичат икони, на които има деца и в ума ми изплува свети Стилиян, покровителят на децата.

Чета житието му и си мисля - наистина чудесата му не спират и до днес! А какво стана днес?

Стоях с детето в църквата, гледах иконата на Свети Стилиян, която свещопродавачката току що ми беше подала и казвах:

- Много е хубава, но сега нямам пари...

В същия момент един непознат мъж влезе с думите:

- Аз ще ти я купя.

Смутих се и опитах да му обясня, че не е удобно, но мъжът извади портфейл, натъпкан с пари, измъкна една двайсетачка и плати за иконата и за своята свещичка. Сетих се само да го питам как се казва, за да запиша името му за здраве.

После стоях слисана и повтарях на свещопродавачката пред мен:

- За пръв път ми се случва такова нещо! За пръв път ми се случва такова нещо! - обясних и че съм искала да купя иконата за детската градина, а тя ми препоръча да я запазя за себе си. Човекът я бил купил за мен.

Колкото повече умувам, толкова по-убедена съм, че изводът от тази история е друг - свети Стилиян нямаше търпение да отиде при дечицата час по-скоро! ;)