И пак за медиите

Когато някой ми заговори с любов за комунизма, никога не знам какво да кажа. И слава Богу! Носталгията по тези обгърнати от романтичен ореол дни е някакво утешение за тези притеснени от безпаричието и безизходицата хора. Съвестно ми е да им го отнемам. Иначе бих им казала, че да сравняваш комунизма с днешната разпасана "демокрация" е като да кажеш, че в зоопарка животното живее по-добре отколкото в арената за бой на кучета или петли. Това, че при сегашната власт сме заприличали на "холандски плъхове"*, не прави комунизма по-добър.
*В 15 - 16 в. т.нар. холандски плъх се продавал много скъпо. Дълго време начинът на неговото отглеждане бил пазен в тайна, а той бил следният: в един облицован с олово съндък се слагали няколко плъха. Оставени без храна те започвали да се самоизяждат. След като останел само един в съндъка пускали още плъхове. Останалият последен не ядял нищо друго освен плъхове. Такъв плъх бил много ценен за моряците, защото успявал да унищови много от събратята си на корабите и бил много по ефективен от котка или куче.  http://promena.org/forum/viewtopic.php?t=6881
За много неща ми е накривял, но за друго му се сърдя днес - превърна "цензура" в мръсна дума. Не смятам, че е редно да се ограничава свободата на авторите на филми. Но ми се иска да имаше повече ред в излъчването им. Слагат някакви кръгчета, които явно се очаква да спрат лошото влияние на видяното, а то изобилства по всички телевизии. Сравнявам тези "подходящи" за деца над 12 години филми с любимите си екранизации по класически английски творби. И не мога да не се сетя за думите на един руски старец, според когото сме като деца, които вместо в детската градина са вкарани в публичен дом и им се казва: "Не гледайте!"

Знам, че не казвам нищо ново, но не мога да не споделя с вас ето тази сцена от "Под раззелененото дърво":

Шестата минута

Съзнавам, че изглежда наивно на фона на съвременните нагледни помагала по анатомия, разхождащи се по улицата. При всичката тая голотия пред очите и вулгарност в отношенията е трудно да си представим как ръка разголена до лакътя може да разтупти мъжкото сърце.

Говорехме с една приятелка за това, че според проучвания на общественото мнение всички искат да гледат културни предавания по телевизията, но когато в действителност им пуснат такова предаване, те предпочитат да излязат разходка и понеже телевизиите се издържат от реклами, пускат всякакви долнопробни предавания и филми, които да държат хората пред плазмата. Държа да уточня, че пошлостта, която ни залива от всякъде има двуяка цел. Приемам, че държат да им гледаме рекламите, но главната цел е малко по-различна - създават се вкусове, възпитава се отношение на претръпналост. За всеки влак си има пътници - нека има за всеки вкус по нещо, но има ли? Сутрин и трите ефирни телевизии предават сутрешен блок. След обяд и на трите места може да видиш само турски или американски криминални сериали . Общо взето, влакът е един и същ. Добре, че към държавната телевизия има изисквания, които се спазват що-годе.

И така стигаме до вчерашното признание на премиера Борисов, че няма прозрачност по отношение на медиите. Това, което пиша днес назрява в главата ми от доста време и появата му като текст съвпада по случайност с вчерашната новина, но тя ми дава възможност да кажа: "Дай, Боже, държавата да заеме позиция по въпроса." Сигурна съм, че можете да се сетите поне за пет демократични страни, където се контролира ефира. И не, няма да намерим САЩ сред тях, но ние отдавна не мечтаем да ги стигнем.